|
|
Пратката
|
Не знам при вас как протича вземането на пратка от Спиди, но при мен е повече от вълнуващо и трае от ранни зори до късен следобед.
Първото позвъняване беше по първи петли. Даже не съм сигурен, че нашите петли (имаме три) бяха станали още.
Обаче тоя от Спиди, дето отговаря за събуждането на праткополучателите си, беше вече на трето Хелче и бодър като кукуряк.
– Добро утро! Иван Иванов?
– Добро...
– Иван Иванов??
– Има вероятност...
– Иван Иванов???
– Все още не съм сигурен...
– Иван Иванов!??
– Ама, пич – току-що си отварям очите! Може и да съм Иван Иванов, дай ми малко време да се осеферя кой съм точно... да, имам три съобщения в месинджър с гифчета, с димящо кафе и пожелание за прекрасен ден... момент... да, на Иван Иванов е профилът, значи съм Иван Иванов. Чакай само още пет секунди да ги блокирам тия и съм твой...
Готово, казвай.
– Ъъъъъъ... Иван Иванов, нали?
– Ма това нали го минахме вече? Ся, не ме карай да си търся и личната карта, щото ще се окажа някой друг, с някакво тъпо име и ше ми стане кофти. Иван съм, давай смело!
– Ъъъъъъъъъ... Господин Иванов, имате пратка за получаване в централен офис. Пратката е с наложен платеж, дължите 12 лева и 80 стотинки.
– Такаааа… И?
– Не ви разбрах?
– И?
– Ъъъъъъ... Какво имате предвид?
– Имам предвид откъде се обаждате. От Адидас ли, от Министерство на земеделието ли, от кметството на Две могили ли? Няма аз да обикалям всички централни офиси на де що фирми и институции знам, че да си търся пратката за Иван Иванов.
– Ааааааа, от Спиди сме.
– Аааааа, от Спиди сте. И що така вие от Спиди звъните преди още да е пукнала зората?
– Ъъъъъъ....
– Остъй, няма смисъл. Това ви е запазена марка. Айде, ше дойда по някое време.
Сега си мислите, че аз съм отишъл до Спиди като съм стигнал до Варна, взел съм си пратката и прочие. Да, отидох, но то беше в късния следобед, а дотогава минах и през това:
Зъррррр!
– Ал...
– Здравейте!
– Здра...
– Обаждаме се от Спиди. Вашата пратка в централен офис е готова за получаване. Номерът на пратката е: Осем! Нула! Пет!
Докато се ориентирам, че "разговарям" с автомат, тая вече казваше последните цифри от ЕГН-то ми. Просто имаше съвпадение, де.
Ама нищо, че беше автоматичен запис – напсувах я барем три пъти, преди да ми каже, че мога да чуя съобщението още веднъж, ако натисна 1. Тия за едни мижави 12 лева и 80 стотинки Берковската духова музика ше ми изпратят да ме юрка да си взема пратката, бе!
Както и да е – изкрещях "ДА, ДОБРЕ! ЩЕ ДОЙДА! РАЗБРАХ!!!", нищо, че го казах на бота им.
Мина се, не мина час и нещо, пак ми звъни телефонът. Непознат номер. Вдигам и мълча, но дишам тежко. След 10 секунди отсреща се чува:
– Алооооо?
Аха, тоя път е човек. Пък може да е някой познат, затова и аз отвръщам:
– Дааааа?
И се започва:
– Здравейте! Иван Иванов?
– Твърдо да! Мине ли обяд, вече съм сигурен.
– От Спиди се обаждаме.
– Ай стига, бе! Не мога да повярвам! Имам пратка ли?
– Ъъъъъ... Да...
– 12 и 80, нали?
– Ъъъъъ... Да..
– В централен офис?
– Ъъъъъъ... Да..
– Ма много съм добър, а?
– Ъъъъъ...
– Я чакай да питам нещо – с кого разговарям аз?
– Ъъъъъ... С Петър..
– А ве, Петърчо – вий майтап ли си прайти, ве?
– Ъъъъъъ... Защо, господин Иванов!?
– Щото само изпълнителният ви директор не ми е звъннал днеска за тая пратка, затова! Ма да не тиктака тоз пакет бе, джанъм и затуй да ми звъните като бесни?
– Ъъъъъ... Не ви разбирам...
– Ма и аз не ви разбирам! Тая заран, още сутрешната ми ерекция не беше настъпила, ми звънна един – споко, не беше ти, по гласа ви познавам вече – не знам точно колко беше часът, обаче имай НАВПРЕДВИД, че аз живея на 50 километра от Варна, от 9 съм на работа, пътувам всеки ден и още спях. После автоматичната ви навигация ми звънна, по едно време ми дрънча телефонът, но не можах да вдигна, обаче съм сигурен, че пак вие сте били, сега пък ти ми даваш зор. Ше дойда, бе! Няма са притиснявати, бе! И ако чувате цъкане отнякъде – друга пратка е, не е мойта. Мойта е книга. Ако искате отворете пакета, разгледайте, прочетете я – няма проблеми, само искам, кога най-сетне дойда, някой да не ми разкаже края, иначе ми е все тая. И не я мачкайте, че откачам!
– Ъъъъъъ...
– Няма ъъъъъ! Ше дойда! На работа съм. Като ми излезе прозорец, и тичам веднага – само не ми звънете повече, че още едно обаждане, и ше съм цъфнал пред централния ви офис, преди да си затворил, и ше ви таковам и офиса ненормален! Ма стига сте си играли с тея телефони бе, Петре!
Петър затвори, даже без "ъъъъъ".
Взех я таз пратка! ВЗЕХ Я! Обаче от тука нататък – ЕКОНТ! Или Български пощи. При тях може никога да не си получа каквото и да било, ама поне няма и да ми звънят!
|
Иван ИВАНОВ
|
|
