|
|
Реформата, която хич не идва
|
– Аман от компромиси! – казахме си ние. – На хартия успехите са гигантски и необхватни, на дело – зеро, нула. Уж искали да правят реформа, уж щели да градят новото и прогресивното, а всички се попипват и ослушват. Нищо не върви, нищо не помръдва.
– Животът ни премина в чакане – рекохме си, – дайте сами да си я направим тази реформа!
Взехме канап и лепило, а от аптеката купихме лейкопласт – за всеки случай.
Веднага около нас цъфнаха кибици.
– Знаем ги – викат, – тези нови реформи. Много приказка, нищо на бял свят.
– Нищо не знаете вие – рекохме им, – ние ще спретнем една читава реформа. Всеки да види, че това е напълно възможно и няма нищо страшно.
Захванахме се с реформата, затваряхме се вечер в гаража на един приятел и не спирахме да бачкаме. Накрая сглобихме всичко. Изнесохме реформата на площада и я показахме на народа.
– Готово! – рекохме. – Имаме първата завършена у нас реформа, от-до! Честито!
– Браво – рече народът, – дайте сега да се почерпим!
Първа дойде полицията и най-учтиво рече всички да се разотиват по домовете. Нямали сме разрешително да се събираме на едно място.
– Ма – рекохме, – ние си направихме само една реформа и сме се събрали да полеем случая! Нищо друго няма!
След час дойдоха и хората от властта. Слязоха от дебелите си коли, огледаха от всички страни реформата, снимаха я и рекоха:
– Нарушавате законите на страната с това, дето сте го сглобили и сте го пльоснали на показ пред всички.
– Това е абсолютно несправедливо – опънахме се ние. – Хем вие не правите реформа, хем ние не можем да си я спретнем, така ли!
– Реформата – рече властта, – е много дълъг процес. Трябва да минат години, преди да я започнем. После десетилетия, докато я наложим и накрая всичко ще проработи. И ще работи правилно за благото на всички хора.
– Ние тогава няма да сме живи!
– Важното е – обобщи властта, – че реформа ще има. Да, бавно става, но е сигурно. И ако не сме ние, никой друг не може да я направи!
– Реформата – отговорихме, – е проста и ефективна. И дори да ни я вземете, няма как да я включите и да работи, щото всички разбраха, че вие с прости, ясни и евтини неща не се занимавате.
– Ние ще я приберем на сигурно място, пък тя нека си работи, колкото ще!
И откараха реформата ни.
Пак се събрахме и седнахме да направим разбор.
– Добре, де – викаме ние, – демокрация е. Нагазихме до колене в нея, а сега накъде, а?
Никой нищо не можа да отговори.
Така си останахме – с много въпроси, с едната почерпка и пак без никаква реформа.
|
Георги ГЪЛОВ
|
|
