|
|
Екшън в гарсониера
|
Една приповдигнатост витаеше в гарсониерата на Теменужка и Трендафил Цветанови. Голямата стопанка на малкия дом пържеше кюфтета и палаво тресеше туловището си. Ех, радост вкъщи – Трендафил беше взел заплата...
Но точно когато Теменужка се канеше да изчурулика театрално "Масата е сложена!", на вратата се позвъни.
Кой ли можеше да бъде? Гости не очакваха. Как пък не – веднъж да имат кюфтета, па друг да им ги изяде!
И решени да не пуснат никого вътре, двамата на пръсти се отправиха към вратата. В това време някой отвън й тегли страхотен шут и за малко да ги пребие.
И ужас! Нахлуха трима бандити. Маскирани. С черни качулки на главите. С изрязани за очите отвори. Леле, какви кървясали погледи! И тримата размахваха пистолети.
Бандитите избутаха стопаните навътре, като крещяха...
– Това е обир! – дереше се единият, сякаш беше нахълтал не в гарсониера, а в банка.
– Това е обир! – пригласяше му вторият.
А третият заповяда смразяващо:
– Лягайте на пода и никой да не мърда!
На Трендафил краката му се подкосиха и той послушно падна ничком. В следващия миг гарсониерата се разтресе – значи и Теменужка беше изпълнила командата.
– Не по гръб, ма! По очи! – още по-смразяващо уточни този, който им заповяда да легнат.
По скърцащия паркет и тежкото дишане Трендафил разбра, че жена му добросъвестно е изпълнила заръката. Слава богу, комай бандитите нямаше да я насилват... Обаче дали щяха да им вземат телевизорчето – старо, старо, ама върши работа. Или пък хладилничето – старо, старо, ама...
Трендафил изтръпна. Чу, че отварят вратичката на библиотеката. "Майчице – помисли си той, – отиде ми заплатицата!"
– Готово! – рече единият от бандитите.
– Да изчезваме! – делово предложи другият.
А третият заповяда съвсем смразяващо:
– Само да сте гъкнали!...
След миг вратата на гарсониерата се хлопна. Трендафил стана и помогна на Теменужка да се изправи. Телевизорчето си беше на мястото. Хладилничето – също. Дори кюфтетата не бяха барнати. Но към библиотеката на Трендафил не му се поглеждаше. Жена му обаче се престраши.
– А! – изуми се тя. – Оставили са ни седем лева...
– Па и ларж ми се пишат... – процеди стопанинът.
– Обаче – още повече се изуми Теменужка – са ни оставили разписки!
– Ега ти крадците – процеди Трендафил. – Кви разписки, ма?
– Разписки за взетите суми – зафъфли жената. – Ето... за парното... за тока... за водата...
В този момент от съседния апартамент се чу неистов вик:
– Помощ! Обраха ни!
Цветанови се спогледаха. Значи не бяха единствените...
Но от това не им стана по-леко.
|
Васил СОТИРОВ
|
|
