|
|
Бръмбари в главата
|
Тази сутрин властта се събуди от някакво много странно жужене. Беше тежък, монотонен и силно дразнещ шум.
Властта отметна одеялото, нагласи възглавниците и се заслуша внимателно.
– Това – рече си властта – ще са само бръмбари. И още по-точно – бръмбарите в главата на народа! Леле!
– Те, бръмбарите, не са от днеска там, ама много се чува вече, бе! Бръмчи, та пушек се вдига. Да се чудиш какво толкова иска този народ, бе, откъде се завъди толкова бръмбар!
Властта седна в леглото.
– Осигурихме най-цветните сънища на този народ. Така направихме, че стигне ли до леглото си, народът веднага започва да сънува. Кеф му да сънува свобода, равенство, братство или пък нова къща и кола. Най-голямо разнообразие от сънища му осигурихме и пак е недоволен.
Шумът ту се усилваше, ту намаляваше. Властта я заболя главата.
– Искаха обещания – дадох им ги! Искаха да слушат хубави приказки – само такива им говорим! Искат да ходят по белия свят – отворили сме границите максимално, всеки излиза или влиза, когато му скимне. Защо бръмчат толкова, бе?
Властта стана, отиде до банята и огледа умореното си лице в огледалото.
– Искаха да слушат басни за по-добър живот. Намерихме най-добрите разказвачи и ги турихме най-отпред. Искаха хляб за всички – има. Искаха зрелища – и това го има. Обича народът скандали – молим, по три на ден. Не иска народът мир – няма, няма и да има.
Властта пак се вгледа в зацапаното огледало.
– Толкова много работа свършихме за народа. Успяхме да разделим мозъка от стомаха му и сега нямат никаква връзка. Отделихме го от комшии и роднини. Заляхме с партийна боя враговете му и сега той непрекъснато ги сочи с пръст. Разбра вече народът, че както има законно богати, така по нашите земи ще има и законно бедни!
Властта въздъхна.
– И сега какво? Бръмчат на високи обороти, искат да ни сменят, искат други да дойдат да управляват държавата, а народът пак да си щрака с пръсти! Само ние, властта, знаем какво има в главата на народа и сме сигурни, че това е дреб и перушина! Никаква мисъл няма в главата народна. Малко мъка по миналото, парчета от телевизионни новини, мешана скара и една торба псувни!
Властта включи телевизора на новините, но намали звука до нула.
– Аман! – промърмори властта. – Много фира взе да дава този народ, бе!
Тръсна глава да прогони шума и се върна в леглото си.
– Налага се – рече властта – пак да набивам чемберите му! Още десетина минутки да дремна и после ще видят те – само на народ ще ми станат…
Не довърши думата си, зави се през глава и шумно захърка.
|
Георги ГЪЛОВ
|
|
