|
|
Моята голяма луда покупка
|
–...А, забравих – дайте ми, моля Ви, и една запалка към шарената Карелия.
– Каква?
– Само да вади пламък държа.
– Ама не, с какъв аромат?
– С какъв аромат на кое!?
– На самата запалка.
– Бъдещата ми запалка има аромат!?
– Господине, запалките ни са ароматни и всяка ухае по различен начин.
– О, ухае? И кое им ухае на самите ви запалки?
– Фолиото, с което са облечени.
– О, облечени! Става все по-интересно... Шапките им вероятно са с помпони, без помпони, с козирки, без козирки, или?
– Моля!?
– А обути ли са в някакви чепички самите ви ароматни запалки, или е мой ангажимент за лятото да им купувам сандалки, пък за зимата ботушки?
– Не, просто са ароматни!
– Добре, дайте ми една ухаеща запалка, облечена в аромат на Смядовска луканка.
– Само плодови са ни ароматите.
– Е, хубава работа!
– Да, имаме малина, ягода, боровинка и....
– С папая искам.
– Ама нямаме с папая!
– Тогава на слива Ренглота да блъска самият аромат.
– Имаме само с....
– Вие изобщо схванахте ли, че аз тука си правя шега с вас?
– Моля!?
– Знаете ли, дайте ми един кибрит.
– Нямаме кибрит.
– Дори с клечки от сандалово дърво???
– Моля!?
– Нищо, нищо... Само цигарите искам.
– Заповядайте.
– Може ли да ви платя с прясно набрани листа от джанка? Тя, реално погледнато, бих казал принципно дори, в смисъл нали, също е плод?
– Моля!?
– Джанката, бе!
– Моля!?
– Ама не може да продавате ароматни запалки и така мощно да нямате чувство за хумор!
– Моля!?
– Ето ви шест лева, задръжте рестото и пийте едно кафе.
– Нямам право да приемам бакшиши.
– Този го приемете, защото то не е точно бакшиш, а милостиня...
И си излязох, преди да съм чул поредното „Моля!?”
|
Иван ИВАНОВ
|
|
