|
|
Всичко започва от кръчмата
|
Слушай, брат, нали ме знаеш? Цел живот съм работил. К`во ли не. А след работа се отбия у кръчмата и чуя некоя история, докато се зареждам с алкохолни килокалории. Прибера се, влезна у фейса и я напиша. На другата вечер пак се отбия у кръчмата и ме почват:
– Бре, много убаво пишеш. Що не станеш писател?
Пак чуя некоя история, прибера се, седна на лаптопа, а жената ме почва:
– Абе, ти деца немаш ли? Жена немаш ли? Крушката у банята изгорела. Чешмата тече. Жените мъже имат, а я къде теб те намерих...
Ама аз съм решил да ставам писател. Мъдри хора са те. Нали сте чували за Паулу Коелю? Мълча, усмихвам сe и й говоря:
– Гугутчице моя, не викай! По приеми ще те водя след време. У киното мои разкази на филм ще гледаш. Само трай!
И така година. Събрах истории за една книга. Купих едно бомбе и намотах един шал. Като истински писател. И тръгнах по издателствата. Влизам и питам дали ще ме издадат. И после да делим милионите. А те ме гледат като марсианец и ми говорят:
– Кой си ти, бе? Да не си Хорхе Букай или Кобилкина, че да те издаваме? Кой те знае? Ако си платиш, ще те издадем...
Та оттук-оттам събрах пари. И издадох. Вече е лесно. Продавам, трупам милионите и живея като в американски сериал.
И тръгвам по книжарниците. Некой да ми продава книгите. Аз съм писател, не търговец. И казвам:
– Ако ми продавате книгата, как ще делим печалбата?
А там ме гледат, като че ли съм долетел от съзвездието Орион. И ми говорят:
– Бре, ти да не си Буковски или Слави Трифонов, та да делим? Плащаш и ти продаваме книгата. А за теб славата...
Е, сега си ба мамата. Книга има, ама нема как да я продавам. Пропих последните пари. Децата реват гладни. Жената си събира багажа да бега при мама й. Хладилникът празен... И ми идва гениална идея.
Товара всички книги на една количка и право у кръчмата. От нея тръгна всичко. В нея ще свърши. Или пък що да не тръгне нагоре?
Седам и чекам келнерката. Такива като мен не обслужват веднага. Пък и се знаем. Докато я чекам, вадя десетина книги на масата, снимам ги, тагвам се у социалните мрежи и пиша, че продавам книга. У кръчма. Кой книга у кръчма е продавал? Тe това е интересно. И още не съм изпил първата водка, тe ти първия клиент. Хем купува, хем черпи. И като се почна едно продаване. Даже по махалата се разбра. Пиша, подписвам, подавам, взимам парaта, а сервитьорката носи пиене. Некой и мезе поръчваха. Не смогвам. Книгите намаляват, народът не намалява. И таман надписвам книгата на една с огромно деколте, от което надничат две любенички, тe ти я мойта гугутка:
– Бре, пустиняко, децата гладни реват, а ти курвите гониш. Дай двайс лева за рейса. Напускам те.
Нема лоша реклама. Събра се народ сеир да гледа. А аз бъркам у торбата, вадя к`вото има там и казвам:
– Ангелче мое небесно, тe ти пари. Купи си една кола и шофьор си вземи. И ако искаш, бегай при мама. Ако искаш, бегай на море.
Е, не избега при мама. Седна до мен и не мръдна, докато не отиде целият тираж. После се прибрахме. На изпроводняк, чорбаджията на кръчмата каза, че съм му добре дошъл винаги. Такъв оборот не е имал досега. И ми даде нек`ва бутилка с нек`ъв регал.
Та, това исках да ви кажа. Когато нещо е поч-нало от кръчмата, там требва да продължава. Та сметам с тая история да започне втората ми книга.
Опа, щех да забравя. Купих си лотариен билет. Страхотен. Със златни рибки. Сега ще го изтрия. Ако ме нема десетина дни, да знаете, че харча милиона на Малдивите. Първия милион.
|
Роси АНТОВ
|
|
