|
|
Такива ми ти работи
|
Такова нещо се случи в Говедарника – неголямо селище в Искърското дефиле. На дядо... Петър ли беше, Павел ли беше (забравил съм името), му изчезна кравата заедно с теленцето. Шест дена я търси, цялото землище на Говедарника преброди. Тук крава с теленце, там крава с теленце – никъде я няма кравата с теленцето. Чак на седмия ден я откри в съседното землище, в тамошната гора. Сред една китна полянка що да види – не гледка, ами чудо!
Кравата, дето толкоз мляко му е давала – какво? – забила рога в едно дърво, на което сам човек не може му обхвана с две ръце дънера. А между рогата на неговата миличка крава – какво? – издъхнал вълк. Едър, сякаш не е тукашен, ами карпатски – от ония, дето минават Дунава, когато замръзне.
Такава ще е била значи работата, ако поразмисли чиляк. На вълка му се прияло телешко (дето си вика "в собствен сос"!), ала майчиният инстинкт се оказал по-силен от пустия вълчи глад. И бух! – вълка с рогата, та право в дървото, на което човек не може му обхвана дънера.
Цяла седмица стояла така кравата, неговата миличка крава, дето толкоз мляко му е давала – съвсем изпосталяла, едва не умряла от глад, обездвижване и дехидратация, ама пръхтяла от умиление, че теленцето й е живичко и продължава най-признателно да бозае.
Така се зарадвал дядо... Петър ли беше, Павел ли беше (ама как можах да му забравя името!), размахал брадвата – хората от Говедарника все с брадви ходят, все за нещо ще им потрябват! – и освободил клетото добиче. А сетне, докато кравата бясно пасяла, той одрал кожата на вълка.
Такива ми ти трилърни работи, разбира се, не стават всеки божи ден. Та когато дядо... Петър ли беше, Павел ли беше (наистина съм му забравил името), се върнал в Говедарника с кравата, теленцето и вълчата кожа, цялото село се събрало в двора да им обясни той кое как е станало.
И той на всеки обяснявал с големи подробности и всеки се удивлявал на толкова големия майчин инстинкт, дето и вълчи глад надвива. А пък бабичката му се тюхкала – веднъж да им дойде цялото село на крака, а те да нямат с какво друго да се отсрамят освен с приказки. Такова нещо обаче не било по вкуса на дядо... Петър ли беше, Павел ли беше (Господ да ме убие, дето му забравих името!), па търколил две бъчви вино и ударил ножа на теленцето. Голямо пиене паднало. И голямо ядене. И още по-голяма възхвала на трогателния майчин инстинкт.
Такива веселби обаче обикновено не са с много добър хепиенд.
На сутринта, когато искрящото като медена пита слънце озарявало тази наша земя хубава, а бабичката отивала повънка, що да види – не гледка, ами психо като от филм на самия Хичкок!
Кравата, проклетницата – какво? – забила препатилите си рога в стобора. А между рогата й – какво? – издъхнал дядо... Петър ли беше, Павел ли беше (Бог да го прости него, а и мене, дето му забравих името!). Така се развикала бабичката, че цялото село пак се събрало в двора. Един от съседите вдигнал брадвата – нали хората от Говедарника все с брадви ходят, па катурнал проклетото добиче с думите:
– Да му се не види макар и култовият майчин инстинкт!
Което ще рече, че след опелото, на което попът най-много плакал (а и най-много ял!), всеки от опечалените отнесъл по бая големшка мръвка за успокоение на духа на дядо... Петър ли беше, Павел ли беше (Боже, колко бързо забравяме и човека, и името му!).
Такова трудно се преживява, та затуй бабичката решила да напусне. Качила се на влака и хайди към града при сина си.
Върнала се обаче в Говедарника кажи-речи след седмица. Снахата викала, че направо е флуднала: за гостуване може, но за постоянно – не, защото детето сега акселерирало и се оформял неговият литературен език, а бабата – апропо да извинява! – щяла да го спами (демек поквари!) със своите диалектизми. Синът – какво? – вдигнал ръце и казал:
– Разбери я, мале, майка е!
|
Васил СОТИРОВ
|
|
