|
|
Алармен опус
|
Кой ли не е чувал аларма, на кого ли не са му писвали ушите от нея? Ох, наистина пронизителна работа – дете в майка може да разплаче...
Факт е обаче, че никой уважаващ себе си автомобил, апартамент, офис, магазин, ресторант, павилион, банков клон и пр. не може без аларма. Тя дотолкова навлезе в демократичния ни бит, че и на глухите е ясно – сменихме я тоталитарната система, подменихме я с алармена.
Е, това не значи, че сега по-малко се краде. Краде се и още как, но всичко става с музикален съпровод. Културна работа, не ще и дума.
Да, пронизителните звуци се чуват навсякъде и по всяко време на денонощието. Какво да се прави – вече имаме пълна гласност и всичко може да пищи, колкото си иска.
Но и никой не отрича, че алармените системи се усъвършенстват, стават все по-модерни, съобразяват се с нашия бит и душевност – особено с това, че у нас всеки е бит така, че вече душа не му е останала.
И което е най-важното – алармените системи ни култивират културно!
Вече има такива, които са си тест за интелигентност. Пипне ли ви някой колата, какво започва да звучи? Не, не звучи чалга от сорта "За крадец не ставаш, сине, ти си будала", което в интерес на истината ще е подигравка с апаша. Обаче звучи със страшна сила Деветата симфония на Лудвиг ван Бетховен, и то в изпълнение на Виенската филхармония!
Нискоинтелигентният взломаджия веднага ще изключи алармата, за да не чуй таквоз нещо. Високоинтелигентният обаче ще се заслуша, даже може да доведе и цялото си семейство, та и то да се наслади на виртуозното изпълнение.
Както и да го погледнем, основното за една аларма е нейната ефективност. Всеки се стреми всячески да опази имуществото си, нали?
Ето защо и на нискоинтелигентния посегател трябва да му се търси колая. Що пък алармата да не му изсвири на него нещо, така да се каже, по желание на клиента? Например, че само да го гепне, нещо ще му цепне... И той душа носи, не е в края на краищата паметник, та най-брутално да го претопиш – абе, трябва да му се намери амплоато на човека.
В интерес на истината, много популярна в цялата страна стана една аларма от патриотичен тип. Идват крадците значи и задействат алармената система на апартамента. И тогава гръмва "Мила Родино"! При това в най-новия аранжимент на моя приятел композитора Ценко Минкин...
Що да сторят крадците?
Като истински патриоти, разбира се, стоят прави и мирно, че и със сълзи в очите, докато чакат да дойде полицията и да ги залови.
Впрочем, откакто влязохме в ЕС, когато разбиват апартаменти, банкови клонове и прочие, все по-често се чува и "Одата на Радостта". Какво по-красноречиво от това? Направо драго му става на човек, че сме в крак с времето.
Ех, европейци сме и още как!
|
Васил СОТИРОВ
|
|
