|
|
Изберете ме за диктатор
|
Отидох при управляващата партия и още от вратата им рекох:
– Идват избори. Сложете ме начело на списъците, всички ще гласуват за мен, ще ме изберат, а вие също ще спечелите. Аз съм вашият човек.
Онези ме изгледаха.
– И какъв искаш – питат ме, – да станеш в нашата партия? Ние имаме толкова много кадри, толкова хора вече са при нас, нямаме едно празно местенце. За какъв искаш да се кандидатираш?
– За диктатор!
– Моля?!
– За диктатор. И вие сте единствената партия, която има правилната политика да издигнете човек, който честно иска да бъде диктатор.
Те се спогледаха.
– Ти, драги – питат ме, – от луната ли падаш, а? Не си ли чел, че у нас от години се строи демокрация, има свобода, равенство и братство, хората са доволни и щастливи?
– Това – викам им – го чувам денонощно. И за това реших да се кандидатирам и да подпомогна управляващата партия с моята енергия и сили.
– Луд ли си? – питат ме директно.
– Нищо подобно – казвам – дори имам документ, че съм здрав и прав.
– Тогава мнооого си се объркал!
– Нали – питам ги – само във вашата партия всичко се решава от думата на един-единствен човек, вашия председател?
– Да – викат, – и това е най-разумното нещо. Председателят може всичко, всичко разбира и най-правилно може да отсъди.
– Така – казвам. – Ако председателят лично не ви нареди, никой от вас нищо не върши, нали?
– Това е най-правилното – викат те. – Председателят ни има най-много информация от всички нас!
– Става – съгласявам се. – В тази партия само и единствено председателят ви казва кой да работи, кой да се храни, кой да си ходи на село и кой да мълчи или да говори. Така ли е?
– Това си е в реда на нещата – викат онези – нали председателят лично ни е турил на тези места!
– Единствено вашият председател – продължавам да изреждам, – има право да излезе по телевизора и да говори по всички въпроси. А после може да каже точно обратното и сам да опровергае думите си. Никой от вас не тълкува политиката на партията, не споменава грешките и няма мнение по никакъв въпрос!
– Председателят ни винаги има право! – не се предават онези. – Това е пълната демокрация!
– Е, точно това искам да правя аз – казвам им за пореден път – аз мога да върша всичко, което вашия председател прави с вас. Ще ме турите най-отпред и хората ще гласуват за мен! Това е истината!
– Разкарай се! –викат ми. – Народа вярва само в нашата истината!
– Всички знаят – казвам, – че това, дето вие му викате демокрация, е пунт, пластика и лакърдии. При вас всеки е задължен да гласува за победилата партия! Това е цялата ви представа за демократичните избори.
– Ниe – контрират ме те – никога няма да отстъпим от демокрацията, която сме завоювали! Народът не може без нас! Къш!
– Знам – викам им – вашите демократи винаги са били в авангарда на този народ. Надявам се, че сега най-после ще им видим гърба!
Те ми се смеят.
– Разбирам – рекох им, – в предишния строй, който така ударно демонтирате, ни беше страх да кажем на глас нещата. А сега, при вашата демокрация, няма на кого!
Техния смях ставаше все по-силен.
|
Георги ГЪЛОВ
|
|
