|
|
Обещай ми светло минало
|
„До днес било, каквото било. От утре каквото си е било"- изказване на партийно събрание
Неуважаеми политици и мераклии за такива,
Пише ви заслужил пенсионер на тая държава, която искате да управлявате – в чий интерес? Вие ми твърдите, че в мой, аз пък знам, че във ваш и още повече - в интерес на тези зад и над вас.
В предизборните обещания ме хвалите и ухажвате така щедро, че чак неудобно ми става. Защо е този наплив в политиката? Ами заради парите, какво друго. Затова сте уплашени – на последните избори през юни участвахме едва към 35 процента.
И пак ме ласкаете с обещания. Първо щели сте да вдигате минималната заплата и пенсиите. За трудова заетост споменавате от немай къде, защо да плашите хората с работа?
След приемането на България в ЕС правителството е гара разпределителна на европейските фондове. Когато отглеждаш потребители, а не производители, получаваш поданици, а не граждани.
Разпространено е мнението, че дясното произвежда, лявото разпределя. У нас обаче всичко е на-опаки. Кой пък ще се натиска да произвежда, когато е по-лесно да си посредник. Политиката е най-печелившият бизнес в сиромашка държава.
А пък у българина като че е заложено нещо да му дават. Утвърди го социализмът с централното планиране и хроничния стоков дефицит. Сега пак дават или не „началниците в Брюксел”.
Ние отдавна живеем под знака на обратното. Много неща у нас се правят обратно или се получават наопаки - кимане с глава, леви лозунги в програмите на десни партии, републиканско правителство начело с цар...
В едни вече далечни години преди появата на телевизията, дори на радиото, застъпниците обикаляли по селищата да убеждават хората за своя избраник. Някъде из Шопско местните слушали, каквото слушали, па по едно време рекли: „Вашийо човек е толко добар, та чък не чини!" И се разотишли да си гледат своята работа.
Има една народна гатанка: Кое е по-трудно – да вземеш на човек или да му дадеш? Първият възникнал отговор – да му вземеш, защото ще се отбранява, ще рита, ще хапе... Да, ама не – по-трудно е да му дадеш, когато става дума за акъл.
А на едни избори из Франция, къде са на мнозина нашенци децата, един гласувал за пералнята си – само тя си изпълнявала програмата до края. Честна пенсионерска!
Ако напредваме все пак, то е бавно, колебливо, мъчително дори. Като в това не много детско стихотворение:
Мечо кара колело,
а насреща му - eдно.
Ха наляво,
ха надясно –
право във едното прясно!
Заменете едно с друга дума и да продължаваме напред.
|
Румян СЛАВОВ
|
|
