|
|
Хранителната верига
|
Рекох го най-твърдо:
– Настоявам да бъда част от хранителната верига!
– Защо? – запитаха ме.
– Само аз – рекох – не съм, затова.
– Значи – викат – си много тъп. Или много принципен.
– Няма такова нещо. Просто съм много гладен.
– Хранителната верига – обясниха ми – не е за гладни. Тя е за можещи. Който може, се храни.
– А останалите? – питам аз.
– Останалите броят мухите.
– Не е честно.
– Никой не е обещавал животът да бъде честен.
Замислих се – прави бяха. Но не се отказах, а настоях:
– Ще ме запишете в дългата листа на хранителната верига. Чул съм, че там вятър не духа, не вали, а ако ти стане студено – завиват те с одеяло.
– Ти – питат ме – какво толкова можеш? Можеш ли да се отречеш от принципи, норми и морал и това да не те разстрои?
Замислих се.
– Не знам – рекох.
– А да казваш на бялото черно, а на черното красиво?
– Май не – рекох.
– Добре – съгласиха се онези. – А можеш ли сутрин да казваш едно, на обяд – друго, а за вечеря – трето, и после да викаш, че всичко, което си казал, е самата истина и нищо друго.
– Не ми се е случвало.
Онези великодушно махнаха с ръка.
– Да питаме още неща. Ти подкрепяш ли протестите срещу властта? Гласуваш ли по съвест, а не както се изисква от тебе?
– Да – рекох, – и да.
– По-нататък: вярваш ли, че живеем добре, че държавата е наред и че бъдещето, което идва, е светло и празнично?
– Няма такова нещо! Живеем в кочина и не бъдещето, а миналото при нас е светло, но не нашето, а чуждото.
– И след всичко това твърдиш, че си гладен
– Да – рекох, – твърдя го.
– И правилно си гладен! – отсякоха онези.
А после продължиха:
– Защо всеки льольо като теб твърди, че трябва веднага да стане част от правилната хранителна верига! Че това не е за всеки!
– Как така – попитах аз – не е за всеки? Нали е демокрация! Равенство, братство, свобода!
Онези започнаха искрено да се смеят.
– Късно вечер прав удар отдолу нагоре в ребрата. Това е демокрацията. Ежедневно обири, грабежи, брутални новини и мъгливи обещания за утре. Това е равенството. Братството е още по-елементарно. Брат за брата е като непогасен заем в банката – само лихви, скандали и криеница зад ъгъла. За свободата – викат – няма смисъл да говорим.
– Но – продължават – ти не можеш да бъдеш част от хранителната верига освен като продукт, като храна. За друго не ставаш!
|
Георги ГЪЛОВ
|
|
