Това, което се случи в комбината “Кремиковци”, има своето начало. То е в дните на управлението на Ив. Костов. Тогава се продадоха над 7200 предприятия, фабрики, цехове и какво ли още не. Онези 30 милиарда долара, за които говореше предходният главен прокурор, са приблизителната цена на
ВАКХАНАЛИЯТА
В бюджета са влезли по-малко от 2 милиарда! Принципът на тази безпринципна държавна политика бе по-малко държава в собствеността и повече възможности за изграждане на капиталистическа класа. Ал. Божков продаде “Кремиковци” за 1 долар! По-скоро го даде за разграбване. Може би тогава се появи прякорът му, който ще го преследва до гроб, “Господин 10 процента”. До 2005 г. не се упражняваше и почти никакъв следприватизационен контрол.
Днес това оплювано от опозицията и същия този Ив. Костов правителство се опитва да сложи някакъв ред в нещата. Председателят на Агенцията за следприватизационен контрол Руси Статков сподели, че се водили над 1400 дела и са спечелили близо 1000 за над 300 милиона лева по договори, незащитаващи интересите на държавата, на работниците, на екологията и т.н.
Защо се връщаме постоянно към “брилянтното демократично управление”? Не за да обидим симпатизантите на която и да било политическа сила. А да подчертаем, че бедността ни бе заложена тогава, когато се внушаваше, че ни спасяват от изкуствената “хиперинфлация”, инсценирана с помощта на планетарния спекулант Сорос. И за да потърсим мотивацията на тези, които днес ругаят договорите с Русия, връщащи ни енергийната мощ на Балканите и превръщащи ни във важен вход на Европейския съюз за ресурси, безспорно недостигащи на нашия континент. С две думи може да се опростят нещата, че има патологично ненавиждащи и социалистите, и Русия люде, които постоянно наричат бялото черно и получават потупване по рамото от задокеански “ястреби”. И още: че в зародиша на нашенските псевдодемократи са заложени рушенето, ликвидацията, съсипията и личното обогатяване. Имаше случай на сделки като онази, лишила ни от национален въздушен превозвач, когато бяха продадени 57 самолета и какво ли още не на цената на предния колесник на правителствения Ту-154, блокирал на път за Мексико. Можеше ли с бюджетния излишък да се купи нов представителен лайнер? Да, но такова пищене щеше да се разнесе по всички телевизионни канали за разсипничество, че дори Б. Борисов щеше да прекъсне постоянните си пътувания до Брюксел, нехарактерни за който и да било градоначалник, и да даде няколко “компетентни“ интервюта. А срещите му с консултанти и фактори от Европейската народна партия за това как в бедна страна като нашата се ражда дясна партия и как се сваля законно избрано правителство да почакат…
Иначе няма лошо в това, че се провеждат
РЕФЕРЕНДУМИ

като този в Бургас. Нищо че организаторите му са кмет и общинари от ГЕРБ. Народът трябва да е информиран и мнението му трябва да се знае. Лошото е, че в дните преди това допитване излизат на повърхността нещица, които пак ни връщат във времената Костови. Големият замърсител на района не е евентуалната тръба, одобрявана дори от посланика на САЩ у нас, на нефтопровода, а “Нефтохим”. Той също бе продаден от Костов с непрозрачен договор за 80 милиона долара. Специалисти твърдят, че толкова струва само оградата на рафинерията. Защо се мълчи за щетите на курортния град, нанасяни от този икономически гигант? Защото не друг, а могъщите и богати собственици на бившето ни социмущество обикновено са и спонсори на политическите сили. Откъде новопоявили се формирования без законна държавна субсидия имат пари за плакати, пътувания и агитации? Отговорът е ясен. А когато се инвестират пари в нещо, очаква се съответно
ОТБЛАГОДАРЯВАНЕ

Затова референдумите не са срещу общото унищожаване на природата в този район, срещу бандитското застрояване на крайбрежието, срещу изсичането на горите от Странджа до Несебър и безумието, в което бе превърнат курортът Слънчев бряг, а срещу един нищо и никакъв тръбопровод. От близо 100-те хиляди жители на южния ни град поне 50 хиляди плюс 1 трябва да гласуват, за да бъде референдумът законен. На всичко отгоре резултатът от него не е задължителен и не може да промени нещата. Защо тогава се трошат грешни пари и откъде идват те, ще се запита непредубеденият човечец.
Дотук спокойно можем да бъдем обвинени в подмазване на правителството и като едното нищо пореден полуграмотник да ни изпрати сърдито писмо, че сме мекерета. Затова ще споделим, че не сме доволни от резултатите на провежданата политика в социалната и здравната област. Очакванията ни бяха значително по-големи. Не може при инфлация от над 12 на сто да ръкопляскаме на увеличение на мижавите пенсии с 10% от началото и с още 10 от средата на 2007 г. И дадените по 100 лева преди Коледа също не ни решават кърпенето на съдраните пенсионерски джобове. Можеше от излишъка да се направи решителен скок в пенсионната система. На всичко отгоре парите, които получаваме, веднага ги връщаме обратно за ток, топло, данъци, вода, лекарства и мъничко храна. Така расте оборотът, пълним бюджета с ДДС 20 на сто върху всичко, не си харчим левчетата нито в Брюксел, нито където и да е в чужбина, което означава, че не изнасяме капитали. Убедени сме, че точно това мнозинство в парламента е длъжно да приеме закон за възрастните хора. В него да бъдат фиксирани предимствата и отстъпките, които държавата ни дължи за ограбването на съграденото от нас. Срамно е да живеем като бедняци и да гледаме как се води спор за нов и стар собственик на “Кремиковци”, който построихме като национален обект и рожба на българо-съветската дружба. Същото важи и за “Соди” - Девня, и за “Нефтохим”, за “Химко” - Враца, “Плама” - Плевен и т.н. Кой, ако не мнозинство, доминирано от леви сили, ще стори това?! Съмняваме се които и да са десни да се трогнат от съдбата ни. Те гледат бизнеса и трупането на милиони. А богатият просто не може да разбере бедния, както ситият не знае какво се случва в стомаха на гладния.
Бумерангите в момента са поне два. Единия го хвърли правителството на десния Костов, като разпродаде всичко и остави страната и икономиката в ръцете на непочтени “капиталисти”. Сега тази аборигенска ловна принадлежност се връща и създава работа на съдилищата, на поредните управляващи, на работниците и на всички нас. Вторият може да излети, ако до година време не се решат кардинално въпроси за благосъстоянието на хората, живеещи под социалния минимум. Пенсионерството се умори да крачи в дружен строй към урните с празни портмонета и съмнения в душите. В това състояние то се поддава на всякакви агитации и вярва на какви ли не обещания. Така левите пенсионери като едното нищо пускат бюлетини за националистически и десни партии. Защото когато си прекаран от немотията в ъгъла, искаш и да си отмъстиш на тези, които си се надявал, че ще те изкарат оттам, а не са го сторили…