Ако някой все още не е разбрал, тази година е обявена за година на Русия в България. Поводът е 130-годишнината от освобождението на родината ни от османско робство. Планирани са дни на руската култура. Ще гостуват театрални колективи, ще има концерти. Президентът Владимир Путин ще ни посети на 17 януари. И вместо да се наблюдава нарастващ интерес към светлата дата
3 МАРТ
водят се безумни дискусии за трагедията в Батак и дали изкланите там българи са творческа измислица на Вазов и разните кореспонденти, дали смразяващите кръвта картини на озверели башибозуци са достоверни, или са художествена фантазия. И въобще всичко покрай Априлското въстание било провокация в угода на Русия, за да скокне тя не да брани братята християни, а да създава “Задунайска губерния”. Приемаме тези идиотщини като опит да се хвърли поредното петно, да се отклони вниманието от юбилейната годишнина. Защото не Австро-Унгария, Германия, Франция, Англия или САЩ са проливали кръв на Шипка, при Плевен и София, а обикновените руски мужици…
Тя, историята, може и да слугува на политически интереси, но има тази особеност, че колкото и да угодничат разни псевдоучени, в крайна сметка тя е вдълбана в народната памет.
Истината, колкото и да е неудобна за новите ни съюзници от НАТО и ЕС, просто няма как да бъде изчегъртана от съзнанието поне на нашето поколение. А ние от своя страна я предаваме на деца и внуци, защото в учебниците им, писани по нов, демократичен начин, много от нещата са ако не изопачени, то просто премълчани.
Няма как да не споделим недоволство, че днес мастити политолози повтарят изфабрикувани зад океана глупости за антидемократични процеси в Москва, за диктатура на Путин, която даже е въведена като термин за силово управление - путинизация?! Лошо било това, че президентът, избран с гласовете на десетократно превишаващи населението на България руси, с рейтинг по-висок, отколкото на нашия бат’ Бойко след осем години управление, сам сочи приемника си. Че той може да предпочита когото си иска - нали пак с избори ще се решават нещата! И въобще ако на американците не им изнася, че спря разрухата на великата славянска страна, че икономиката й има ръст 11-14 на сто, че пенсиите и заплатите растат ежегодно с 20-30 на сто, че природните богатства преминаха от ръцете на олигарси под управление на държавата, то ние не трябва ли да бъдем по-обективни? Излагането в Ирак, избиването на 88 000 цивилни иракчани от налагащите със сила “демокрация” янки, а всъщност ограбващи нефта на тази държава магнати не ни ли стигат? Американците много добре знаят, че ако не беше шантавото господство на склонния към употреба на алкохол демократ Елцин, ако не беше разбит СССР от прозападния и ненавиждан в родината си Горбачов, нямаше да могат да си хвърлят бомбите и ракетите където им се прииска - нямаше да съсипят една съседна нам славянска и православна държава, нямаше да разрушат половин Белград - европейска столица на необвързаните страни, и нито “пустинните им бури”, нито операция “Шок и ужас” щяха да се състоят. Ето, те си имат основателни причини да се притесняват от възвръщането на втората суперсила, от
ПАРИТЕТА

и отнемането на тоягата, с която наказват всеки непослушко. Примерът с Косово днес е показателен. Затова сърбите носят плакати “Русия! Спаси ни!” И молитвите в древните храмове са подобни на онези, дето нашите попове и монаси са произнасяли при клетвата върху евангелието и кръстосаните кама и пищов. Нямало демокрация в Русия, защото имало прибрани в милицията протестиращи опозиционери! Колко точно бяха тези “протестиращи” целият свят видя от оскъдните репортажи по телевизията. Но нашите новинари пропуснаха една важна подробност: хората на Гари Каспаров, Явлински и Немиров издигаха лозунги не на руски, а кой знае защо на английски език! Сигурно за да се отчетат за “демократичната” си дейност на тези, които плащат луди пари на всичките политически сили, целящи дестабилизация и спиране единението на руската нация, на възстановяването военната мощ и паритета на планетата. Не е тайна, че сенатът на САЩ периодично одобрява суми за подкрепа на “демократичните процеси” в бившия СССР. За оранжевата революция в Киев това бяха 9 млн. долара. За изборите в Грузия скоро ще се разбере какво са дали. Не сме чули Русия да е отпускала пари на баските, на ИРА, на кюрдите, на Ал кайда. Предвиждаме, че в дните преди и по време на честването на 130-годишнината онези, които традиционно и необяснимо защо мразят всичко руско, ще продължават да бълват лъжи и измислици. Защото едни на Балканите гледат сватба, а други - брадва.
Няма как да не се повдигне въпросът за ефективността на АЕЦ “Белене”, за нарушеното екоравновесие от газопровода Бургас - Александруполис, за ролята на БСП като троянски кон в Европа. Така е от първия ден на Освобождението, че и преди това. Едни са чакали Дядо Иван, други са се надали на канцлера Вилхелм. И тези, вторите, не са протрезвели дори след Берлинския договор, отменящ даденото ни от освободителите според Санстефанския мирен договор. И двете национални катастрофи, следствие от силната любов на Ганьо Балкански към Европата, където е големият му личен келепир, не озаптиха срамуващите се да се нарекат славяни, поклонници на Запада.
Но нека не се ровим в минали неща. Факт е, че ако има нещо, от което се притесняват и САЩ, и ЕС, то според нас е обединението на всички славяни. Защото ако днес в рамките на Съюза има около 400 млн. европейци, то славяните на континента са над 300 млн. При това с обща култура и близки традиции. Такава сила е страшна, особено ако природните богатства са преобладаващи на територията, населявана от русите. И съотношението на сушата на континента също не е в полза на останалите държави. Може би заради това много от тях са особено добронамерени в отношенията с Русия. На първо място Германия. Дали заради урока от Втората световна война, но търговският обмен за последните 10 години се е увеличил 3 пъти и 40 на сто от икономиката й ползва руски газ. Франция традиционно дружи със съюзниците си срещу Хитлер и се отнася доста резервирано към политиката на САЩ. Но ние или част от нас се правим на пo католици от папата. И понеже такова поведение не ни е за сефте, борбите между Стамболов - Петко Каравелов и обидата на Цар Освободител е исторически факт, няма как да не определят част от политиците ни за коварни, неблагодарни и вероломни в Кремъл. Но народа български си го обичат руснаците. Точно толкова, колкото и честните българи уважават Русия.