Разбра се, че от всичките 110 хиляди квадратни километра територия на България бившият премиер и наследник на Кобургите заедно със сестра си са възстановили за себе си около 17 хиляди декара. На всичко отгоре прокуратурата след проверка е установила, че 4,5 хиляди декара са му върнати два пъти: веднъж по крепостните актове на дядо му и втори път като собственост на баща му. Бре да му се не види и чудото - разните подмазващи се чиновници воглаве със Софиянски и впоследствие с областния управител от НДСВ Олимпи Кътев съвсем са се увлекли. То бива метани и поклони, но чак пък толкова. Хората едва успяват да си върнат по 3-4 декара бащиния в гората, а Симеон половин Рила отхапа.
Сега трябва всички чиновници, гледали недобросъвестно задълженията си и ощетили държавата, да застанат на съдебната скамейка. Защото у народа е залегнала една поговорка, че
НЕ Е ЛУД ТОЗИ, КОЙТО ЯДЕ БАНИЦАТА

а този, който му я дава.
На всичко отгоре се пренебрегва решение на Народното събрание по времето на Александър Стамболийски, с което заради вината на Фердинанд, довел родината ни до национална катастрофа, всичките имоти му се конфискуват. След като не се признават решения на Народния съд след 9 септември 1944 г., защо не се уважават нещата, гласувани в буржоазен парламент.
Каква ще е съдбата на коалицията след това поредно излагане на основен неин член? И след отделянето на почти половината депутати от неговото “жълто движение” в нова партия, напомняща ни либералната такава на съседна Гърция. Няма ли да се сгромоляса всичко и да се стигне до предсрочни избори? Едва ли. Дори и да си отиде Симеон в Мадрид, преобладаващото мнозинство в законодателната институция си остава стабилно. За нас дори е по-добре НДСВ и ДПС да имат по-слаби позиции при вземането на важни решения. Защото ако бере ядове БСП за неизпълнени предизборни обещания, това е, понеже няма как да го стори със съгласието на тези, които имат съвършено друга идеология. Те я наричат “либерална”, но сред хората се носи мълва, че и двете партии са клиентелистки и корупционни.
Рефлексът да си запазят местата в пленарна зала хора, които при едни предсрочни избори ще изхвръкнат оттам като тапи от шампанско, гарантира пълен срок на правителството. И като едното нищо вторите две години могат да бъдат преобладаващо “леви”. Има достатъчно белези за това.
СКАНДАЛИТЕ

които периодично се завихрят в обществото и се раздухват от средствата за масова информация, са по-скоро буря в чаша вода. Да вземем за пример трафиканта на наркотици Куйович от западната ни съседка Сърбия. Чак в Брюксел хората на Б. Борисов изнесоха случая. А самият обвинител на висши полицейски чинове, поставящи чадър над тази престъпна търговия, два пъти уточни, че не е имал предвид ръководството на МВР. Да, но няма да е интересно, ако в мрежата на новинарите не влезне едра риба. Разликата между главния секретар и шефа на регионална служба е от тук до небето.
Но това няма никакво значение за хората и на Костов, и на Борисов. Измисленият генерал Атанасов громи министър Р. Петков и негови заместници дори когато един от тях си е подал оставката и е вън от системата. При това за нарушение, което е по-малко от взетия на половин цена апартамент в квартал “Изток”, в който сега се шири госпожа Атанасова, “изгонила” яростния силен демократ.
Отново се завъртя и името на Любен Гоцев. Не се умориха да го изкарват
КРЪСТНИК

на организираната престъпност и медиите, и, разбира се, противниците на кабинета, с които той има носталгична връзка заради червеното си минало. И какво от това, че нищичко не се доказва от обвиненията срещу него! Той беше включен в началото на този мандат от вътрешния министър в един своеобразен съвет на ветераните. Желанието бе да се черпи опит от старите опитни кадри. Но такъв вой надигна опозицията, че се наложи пенсионерите да си пият кафето в кварталните капанчета. Е, и там не ги оставят в покой.
Едно правителство може да падне, когато недоволството у народа е огромно. Или, както твърдят класиците, когато низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому. При нас след влизането ни в Европейския съюз, след подписването на присъединителния договор пътят за развитието ни е трасиран. Битката е по-скоро станете вие, да седнем ние. Иначе до най-малките подробности е уточнено какво и докога трябва да се прави. Такава е горчивата истина. Тя е подкрепена и от валутния борд, който все още не може да бъде премахнат, независимо че сме единствената страна в ЕС с такъв стегнат фискален контрол.
За нас, обикновените хора, е добре да има градивно спокойствие. И да се решават проблемите ни. Нямаме усещане за задължителна промяна.