Малко са страните по света, в които хората в новогодишната нощ освен здраве, успех в учението, работата си пожелават и късмет! Защо ли тук, на Балканите, е прието да се надяваме на нещо, което е извън нас и може да ни направи много щастливи? Дали в народопсихологията ни е заложено да чакаме птичето да кацне на рамото и тогава да не изпуснем момента? Или в исторически план от други е зависела съдбата, дори оцеляването ни - това е тема за научна дискусия. За нас, пенсионерите, късметът зависи от това дали избраниците в Народното събрание си гледат съвестно законодателната дейност, дали министрите са компетентни и порядъчни експерти, дали в крайна сметка от бюджета ще остане някакъв
ИЗЛИШЪК

та като ни обещаят първоначално по 50 лева коледна добавка, след това да ни зарадват с двойно повече пари.
През отминалата година може да се каже, че късметът ни бе по-добър, отколкото по време на управлението на Симеон или на Костов. Две увеличения по 10 на сто не са кой знае какво, като се имат предвид безумно ниските ни пенсии.
Но нека не забравяме, че те станаха такива благодарение на отрицателното отношение на предходни кабинети към поколението ни, грешно, та грешно с участието си в строителството на социализма. И все пак това е една положителна тенденция. Разбира се, по-добре щеше да е, ако бе започнала сериозна и категорична реформа на пенсионното осигуряване. Това “златно швейцарско правило” сигурно много добре пасва на жителите на най-богатата европейска държава. Но при нас задължително трябва да е обвързано с доходите, с ръста на цените, с разходите, неизбежно задължителни за всяко нормално живо същество. Да се отчитат и духовните потребности на възрастния човек. Ние на гърба си усещаме как интелигентни люде се колебаят дали да посегнат към вестника на сергията, или да предпочетат една поскъпнала двойно баничка. Ето го парадокса - за две години въпросната баничка от 30 стигна до 50-60 стотинки. А вестник “Пенсионери” например все си стои на 25 стотинки. При нараснали разходи за производството му! Не го споменаваме с цел да ви подготвим за евентуално вдигане на цената. А за да докажем, че
ДУХОВНИЯТ ПРОДУКТ ГУБИ БИТКАТА С МАТЕРИАЛНИЯ
Защото без храна, без топлина и светлина, без лекарства се стига до заболяване и дори до смърт. А без вестник, та било то и любим, най-много да се образува празнина в мисленето, в отношението към политици, бит, литература и т.н. Така постепенно се стига до всенародно затъпяване. Защото книгите са още по-голям лукс. Остава ни телевизорът с неговите хазартни игри, пошлости, шоупрограми, кървища, изнасилвания и все по-малко стойностно творчество. Когато електронният продукт е почти безплатен (макар че токът също не идва даром за пенсионера), гледаме каквото ни предложат. Една от целите на това гледане е да се откъсваме все повече от проблемите на деня, от активна гражданска позиция, да си стоим по домовете и градинките, когато се гласува, та тарикатите, зовящи се политици, да си играят играта, без да питаме, да им се бъркаме, да им пречим. Бедният народ, когато не е стигнал до онова дъно, от което се тръгва с камъни и дърво към парламента, мрънка по опашки, попържа, когато е пил от тайно сварената в двора ракийка, и търси начини за оцеляване поединично…
Петнадесет преходни години ни вкарваха в тази схема под мъдрото ръководство на западни комисари. Едновременно с това успяха да ни ограбят тотално, да ни направят наивни, да вземат над милион наши младежи за слугинаж в чужбина, да постигнат отрицателен прираст на нацията (за 2007 г. той е около 40 000 души) и да ни научат да се радваме на дребните трохи, подхвърляни като социална милостиня. И през цялото това време платени политолози и социолози периодично се вайкаха, че
ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА

на българина се променя. Ами как няма да се промени, като новите символи са изрусени фолквеличия със съмнителен пол, едроврати бизнесмени с охрана около себе си, успели дами с безпардонно поведение и над всичко царства той, златният телец! Всичко си има цена, всичко се купува и продава, дори бюлетината, с която участваме в демократичния процес.
Истина е, че през последните две години, колкото и да клеветят и клеймят това правителство, нещата се стабилизираха. И ако не вървим устремно нагоре, то поне спря стремглавото падане. Пак сме най-бедните в Европа, с най-висока смъртност и първенци по корупция. Но се вижда светлина в тунела. Ако не се сбъднат мечтите на нови и вехти опозиционни вождове за пролетни бунтове и предсрочни избори, може и да се извърши пенсионната реформа. Може и да се случи нещо изключително важно, за което “Пенсионери” неведнъж е повдигал въпроса - да се обединят всички разхвърляни в различни постановления, наредби, укази и т.н. привилегии на възрастните хора в един стабилен европейски закон. Необходим е такъв документ, за да се знае окончателно ще плащаме ли потребителска такса при всяко влизане в кабинета на джипито, или не, колко ще ни струва билетчето за трамвай, рейс, влак. Имаме ли право веднъж в годината на санаториум при символична цена. Как и кога се променя пенсията, как се осъвременява и индексира. Какви такси се вземат от нас за телевизор, смет, телефон, парно и т.н. Знаем, че в държава, в която един работещ храни 4 гърла - ученик, пенсионер, полицай, войник и т.н., такъв закон е сериозен удар по бюджета. Но тази година показа, че презастраховката с повече приходи и по-малко разходи в хазната даде огромен за мащабите ни паричен излишък. Това е все едно да се стискаш, да гладуваш, да студуваш и да къташ левчета под дюшека. Опростен е този пример, но щом беше възможно над 400 милиона допълнително да се отпуснат на пенсионното, защо те да не залегнат като постоянна цифра? Дори по милиард от спестеното може да се даде допълнително на пенсионерите две-три последователни години. Нима не го заслужаваме! Не директно, а в така наречения сребърен фонд. Така постепенно ще се измъкнем от социалната категория, в която ни превърна преходът. Ще имаме свои средства, с които да оперираме и да печелим. Когато предложихме на предходния кабинет да не продава за жълти стотинки БТК, а да даде тази и без това изградена от нас компания на пенсионен фонд като актив, реакцията бе шеметно продаване под масата. Няма как Симеон да не си плати за далаверата. Препродажбата на БТК за три години два пъти на цена 6-7 пъти по-висока от първоначалната, доказва, че има нещо мръсно в тази
“ПРИВАТИЗАЦИЯ”

Искаше ни се в празничния брой да не се занимаваме с проблемите, които са делнични. Но май не се получи оптимистичният тон. Това е защото много са нерешените неща именно в нашата, пенсионерската градина. И понеже най-официалните ни броеве се четат от особено отговорни хора, как да не поставим наболял въпрос като сътворяването на закон за възрастните хора! Ако са мъдри (а ние вярваме, че е така), ще се постараят отсега да помислят и за своите старини. За да не се надяват само и единствено на късмета, когато влязат в есента на живота.
Използваме случая да благодарим на всички, които се абонираха за “Пенсионери”. Ние отново сме сред лидерите по тираж сред изданията. Това ни дава самочувствие в битката за пенсионерски правдини. На абонатите и на всички наши читатели, на сътрудниците ни, на депутати, министри и представители на политически сили, отнесли се с отговорност към “Пенсионери” и аудиторията ни, благодарим от сърце. И пожелаваме традиционното: нова година - нов късмет!