С риск да ни обвинят отново в ляв уклон длъжни сме да насочим взор в дясното политическо пространство. Защото всичко, което напоследък се случва там, е и с цел да бъде привлечено вниманието на медиите. Старите демократични партии да помнят, че са живи, новите формирования да се легитимират, да ги видят хората и да чуят заявката им:
“НИЕ СМЕ ЦЕНТЪР ДЯСНО!”
Каква точно е идеологията им, с какво се различава от другите тичащи в този коридор, коя класа ще поведат след себе си - все въпросителни, на които, докато отговарят журналисти, социолози, политолози и пр., и ето ти светъл образ като този на Б. Борисов. Само дето той е доста богат човек и има основание да е десен! Дали така стоят нещата с госпожа Капон, с господин Панайотов?
От стр. 1
Явно и копиралата името на гръцките събратя “Нова демокрация”, и повторилата названието на европейските “народняци” партия търсят място под крилото на ГЕРБ.
Нищо че се правят на горди и независими. Мирише на власт около генерала и точно този аромат събира всички, опитали от омаята на тази магия. Бил си, да речем, почти никой, изведнъж благодарение на лидер с харизма ставаш известен извън родното село или град, че дори стигаш и до Брюксел. Щракат светкавици, шумят камери, канят те в разни студия за дискусии и най-важното - уж нищо съществено не вършиш, а колата ти хем луксозна, хем безплатна, парите ти влизат откъде ли не в джоба и на улицата всички те забелязват.
В България най-лесно се забогатява от политика. Тя е най-добрият бизнес. За една нощ можеш да се превърнеш в прикрит собственик на голяма банка, на металургичен комбинат, на хотел край морето…
Ако не беше така, нямаше да има регистрирани над 268, ако вече не са повече, партии.
Разделим ли населението на родината, няма как да не сме на първо място по този показател на глава от населението в света. Грубо на 25 хиляди нашенци, без да вадим невръстните, непълнолетните, представителите на различните етноси, затворниците и тежко болните, се пада по една партия. И най-странното е, че голяма част от тях, при това
НАЙ-КРЕСЛИВИТЕ

се определят за десни. Много десняци обаче не са си направили труда да отворят историята и да видят чий наследник се явяват. Странно, уж интелигентни люде, а не ги притесняват факти, оставили черни страници на терор и насилие, надхвърлящи всичките фантасмагории за “лагерите на смъртта”! Само гласуваният на 4 януари 1924 г. неконституционен Закон за защита на държавата отнема живота за малко повече от година на “не по-малко от 30 000 човека”. Както твърди шефът на Демократическата партия Ал. Малинов: “...тогава заработи “Черезвичайката”… Бяха екзекутирани по неин избор, без съд и присъда, маса невинни хора… Това бе непростимият грях на властта.”
Кои са влизали тогава в онази дясна, “демократична” власт? През август 1923 г. се формира Съюз на демокрацията. В него първоначално са четири буржоазни партии: Демократическата, Народната, Радикалната и Народният сговор. Обединението приема името Демократически сговор. Истината е, че целта на това сдружение е точно борба срещу демократичните реформи, извършени от земеделското правителство на убития Ал. Стамболийски.
Докато се ровихме в историята, открихме и нещо интересно за привържениците на Волен Сидеров. Оказва се, че през 1933 г. е регистрирана наша нацистка партия с водач Христо Кунчев. Тя е копие на хитлеровата и в нея могат да членуват само “Българи, от българска кръв и произход”!
“ВЪРХОВЕН ВОДАЧ”

който сам назначава помощниците си (може и членове на семейството). Печатен орган им е вестник “Атака”.
Не прекарваме паралели между миналото и настоящето. Нещата са променени значително. Но по повод станали модерни напоследък лидерски партии също открихме цитати от философията на професор Ал. Цанков. Онзи, дето организира преврата срещу Стамболийски и бе архитект на нашенския “сговор”, баща на родния фашизъм. “Народът се води, той има нужда от водач. Водачът сам ще намери средствата за постигането на високата задача, спасяване на изтощената буржоазия…” По този повод Ал. Малинов прави следния извод: “… нещастието и недоволството най-лесно обединяват хората. А пък обединените на този принцип маси и тълпи не могат да творят. Тяхната стихия е разрушението…”
Сякаш е предвиждал старият демократ какво ще се случи 70 години по-късно: палеж на партийния дом и разгром на парламента с последвали ликвидация на селското стопанство и приватизация с “разбойническо-ментърджийски характер”.
Какво събра днешните десни? Стремежът да яхнат недоволството от трудностите на прехода, до голяма степен възникнали благодарение и на тях самите. И чрез тази разрушителна енергия да стигнат до властта. Каква е идеологията на събралите се на национален митинг 3 хиляди представители на 9 десни партии, не ни стана много ясно. Защото идеологията е завършена система от мисли, чрез която се цели решаването на изникнало в самия живот противоречие. Десните избягват отговор на въпроса за класите. Демагогски твърдят, че защитават интересите на народа? Но понеже той, народецът, е беден и ограбен, няма как да го защитават богати милионери. Защото богатството им е дошло именно за сметка на нашата мизерия. За бедняка и най-калпавото ляво управление е по-добро от дясното. Имаме примера на отминалите властвания на десните - разграбеното общонародно богатство. А в исторически и международен план - преврати, убийства, войни…