Теди Генев е актьор, композитор, текстописец и изпълнител. Живее между Варна и София, но казва за себе си, че е жител на света.
Работил е като музикант в Норвегия, Швеция, Финландия, Германия, Испания и Канарските острови. Бил е солист на ансамбъла на ВМФ на Република България.
През 1999 г. с неговия колега Петър Песев създават дует "Пети елемент". През следващата година излиза и техният едноименен албум. Първата му самостоятелна песен е "Синя стая" по негова музика, текст на Валентин Мързаков и аранжимент на Краси Илиев. С това изпълнение печели трета награда на Пролетния радиоконкурс на БНР през 2002 г. През същата година участва на фестивала „Бургас и морето” с песента „Есенни струни” по музика на Петър Песев. Следват дуетни песни, записани с Маргарита Хранова – "Любовен танц", "Южен спомен", "„Коледна песен", "Красива Варна", "Сезони и искри" с участието на Искра Радева и други, всички по негова музика и текст.
Едни от най-обичаните му песни в първия му самостоятелен албум "Мое цвете" са "Българийо, единствена си ти!" и "Признание".
Работил е с композиторите Асен Драгнев, Петър Песев, Симеон Симеонов, Иван Кръстев, Иван Михайлов и поетите Петър Москов, Костадин Филипов, Станка Иванова, Николай Спасов.
Песните му "Поклон, Българийо" и "Мой дом зелен" са включени в учебните помагала на онлайн изданието на Клет България за българчетата в чужбина, а песента "Българийо, единствена си ти!" в учебника по музика за 9-и клас.
Журира на много национални и международни фестивали.

– Господин Генев, най-новата Ви песен е в дует с Мими Иванова и носи името "Опитвам се да се сбогувам с лятото". Как се осъществи сътрудничеството Ви с нея?

– Да, това е последната песен, която изпях с Мими Иванова, голяма приятелка и прекрасен човек.
С Мими и Развигор сме журирали на няколко фестивала. Те са много позитивни и добронамерени. Харесвам тяхното творчество.
"Опитвам се да се сбогувам с лятото" се роди, след като ми се обади композиторът и аранжор Петър Песев с предложение да чуя негова нова песен, която, ако харесам, да изпея. Още с първото прослушване аз усетих, че това произведение е лесно запеваемо, звучи шлагерно. Хареса ми и текста на Петър Москов. Приех. По същото време започна и международният фестивал "Тракия – земята на Орфей", където журирахме с Мими Иванова. Предложих да чуе песента. Произведението много й хареса и решихме да го направим в дует.

– Репертоарът Ви включва авторски песни с шлагерно звучене и хитове на популярни български изпълнители. Всъщност как дойде музиката във Вашия свят?

– От много малък усещах, че магията, наречена музика, ме е омагьосала. Знаех, че това е моят свят. Като дете, хванат за ръката на майка ми, поглеждах през витрините на ресторантите музикантите, които свирят, и си представях, че един ден и аз ще бъда като тях. После получих първата си китара. Усещането беше невероятно. След това дойде и първата самодейна група, и първите срещи с публика. Уникално чувство! Но по-важното и интересното е, че винаги съм изисквал повече от себе си. Мисля, че това мое качество ми позволява да търся нови хоризонти, което е не просто хубаво, прекрасно е.

– Опишете ни един Ваш ден, какво е мястото на музиката в него?

– Денят ми започва с чаша горещо кафе. Задължително звучи някаква музика. Тя е различна, според настроението ми. Ако в този ден имам концерт или участие, усещането е малко по-специално. Обичам да се концентрирам, това ми помага за поредната среща с публиката.

– Успявате ли да кажете всичко с песните си?

– Опитвам се, но знам, че е дълъг процес. Знам и че с всяка моя нова песен аз казвам по нещо, но както е казал поетът: "Един живот не е достатъчен". Музиката и съответно песните са моето изразно средство, но смятам, че всеки човек говори чрез своите постъпки и личен пример.
Изпитвам голяма радост след успешен концерт или участие. Приятно е, когато хората знаят твоя песен и пеят заедно с теб. Зарежда ме и ме кара да продължавам да правя това, което обичам.
Най-хубаво е, когато един творец се реализира в страната си. Обичта на хората е голям стимул. Много години бях в чужбина, но винаги съм усещал, че там не е моето място. Обичам българския текст.
Днес, ако нещо ми липсва, то това е срещата с различни хора и култура. Винаги съм казвал, че пътуванията зад граница са богатство, ценни са за изграждането на личността.

– Всяка Ваша песен като че ли има своя символика. Как усещате раждането на песента във Вас?

– И аз съм си задавал този въпрос. Мисля, че това е състояние на духа. Някакъв специален момент. Имам произведения, които се раждат много бързо, мелодията просто идва. Но имам и песни, като "Любовен танц", която се роди в съня ми. Има обаче и такива, върху които се работи във времето. Понякога сядам и си казвам: "Сега ще пробвам", но не се получава.

– Екип от трима именити варненци дари песен на учениците от 9-и клас в цялата страна. Включена е в учебниците им. Песента е "Българийо, единствена си ти!" Музиката и изпълнението са Ваши, текстът е на Атанас Стойчев, а аранжиментът на Красимир Илиев. Младите хора осъзнават ли какво искат от бъдещето си?

– За мен и екипа, създал песента, бе чест и удоволствие да подарим тази песен на българското училище. Щастлив съм от това!
Аз силно вярвам в младите хора. Журирам много песенни конкурси, където виждам талантливи деца, които са целеустремени и преследват мечтите си, покорявайки върхове. Това е силата на изкуството, да мотивира и вдъхновява, затова повече млади хора трябва да се занимават с изкуство, а ние да им помагаме.

– Поговорихме за музиката, но какво е мястото на актьорството? Как то влезе в живота Ви?

– Завършил съм актьорство за драматичен театър и кино в класа на професор Надежда Сейкова. Актьорството е нещо много важно и ценно за мен. Когато човек е минал през тази школа, той трупа много опит и самочувствие. Изразното средство в театъра основно е речта, а при вокалните изпълнители са думите, облечени в ноти. За един певец е важно да има контакт с публиката, да има сценично поведение. При мене това се получава и една от причините е, че съм завършил актьорско майсторство.
Аз не търся 15-минутната слава. За мен е важна любовта на публиката, на тези, които харесват това, което правя. Радостен съм например, когато телефонът звънне и ми поискат инструментала на песента за България. Чудесно е.

– Какво Ви изяжда времето?

– Нямам усещането, че времето ми се пропилява, изгубва, защото аз го посвещавам на любимото мое занимание и на любимите ми хора. Мисля, че аз съм един щастлив човек!

– Любовта ли е отговорът на всички въпроси?

– В интервю ваш колега журналист ме попита коя е най-силната дума. Аз му отговорих, че това е думичката ЛЮБОВ. Какво по-хубаво от любовта към семейството, приятелите, родината. Писателят и журналист Джордж Оруел го е казал прекрасно: "Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич". Всичко е любов!

– Работи ли Ви късметът?

– Всички ние си пожелаваме късмет, но, за съжаление, не винаги той идва. Важно е да работим, да бъдем позитивни, да не се отчайваме, ако нещо не се получи, и да продължим смело напред. Късметът е Божие благословение!

– Какво не бихте искали да Ви се случва никога?

– Не бих искал да загубя приятел. Не бих простил предателство. Не бих искал да загубя магията, наречена музика. Не бих искал да не срещам морето и песента на вълните.

– Казват, че имитацията е най-добрият комплимент. В този смисъл кого бихте имитирали?

– Навярно себе си. Далече съм от този период, когато прохождах като изпълнител и се учих от големите в занаята. С времето прозрях, че най-добре е да бъдеш себе си.

– По какъв начин успявате да зарадвате сетивата си, когато желаете да избягате от стресиращото ежедневие?

– Обичам да оставам сам, там край морето, то и аз. Може би това е някакъв рефлекс, усещане, начин да съхраниш себе си след натовареното ежедневие. Морето говори, но не всеки го разбира.

– Вашето пожелание към читателите ни?

– На читателите на прекрасния вестник "Пенсионери" пожелавам здраве, да бъдат обичани и да дават обич, да бъдат позитивни и много щастливи с любимите хора!