Начо Герерос е роден през 1970 г. в Калахора, Ла Риоха, Испания.
Влечението му към актьорската професия се появява още като дете.
Става популярен с ролята си на Коке Калатрава, очарователен, наивен и добронамерен портиер в комедийната поредица "Новите съседи", в който участва от премиерата му в Испания през 2007 г. досега и е сред малцината, които са взели участие във всеки един епизод без изключение вече 15 сезона. Актьорът става любимец на публиката още в предишния култов сериал на същите продуценти "Щурите съседи".
Собствениците и наемателите на малката жилищна кооперация "Мирадор де Монтепинар" в покрайнините на Мадрид ни разсмиват с непрестанните си премеждия, раздори, скандали, любовни афери и турбулентни отношения.
Поредицата дебютира в ефира на bTV Comedy през 2013 г. и продължава да е неизменна част от програмата му.
Сериалът се радва на огромен интерес от българските зрители, има създадени няколко фен групи с хиляди членове. В Русе например има ресторант "Съседите", в който русенци се събират, за да гледат епизодите на сериала.
На 15 януари 2025 г. българският комедиен тв канал ще започне излъчването на епизодите от 15-и сезон на "Новите съседи", дори преди старта му в Испания.
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен - такъв видяхме Начо Герерос по време на първата му публична поява у нас. Известният испански актьор беше в София през ноември 2024 г. по покана на телевизия bTV Comedy, която отбеляза 15-ия си рожден ден.
Освен представители на медиите, където по покана на bTV беше и в. "Пенсионери", на срещата присъстваха и посланикът на Испания у нас Н. Пр. Мигел Алонсо Берио, Хуан Карлос Видал - директор на института „Сервантес”, ученици от 164-та гимназия с преподаване на испански език "Мигел де Сервантес", както и някои от актьорите, дублиращи сериала "Новите съседи" на български език: Александър Воронов, Димитър Иванчев и Светломир Радев, който озвучава Коке.
Герерос участва и в театрални постановки, късометражни и пълнометражни филми. В театралната му кариера важно място заема пиесата "Счупени играчки". За изпълнението си в нея получава наградата на Съюза на актьорите в Испания за "Най-добра главна мъжка роля", както и номинация за наградите "Макс". Други пиеси, в които играе, са "Върху черупките на костенурките", в която се изследва емоционалната сложност на семейните връзки, и "Два трона, две кралици", историческа драма с нотки на политическа сатира.

– Господин Герерос, на 5 декември навършихте 54 години. Предвид името на изданието ни, как си представяте пенсионните си години един ден, живот и здраве? Какъв Ви се иска повече да бъдете - щур като доня Фина от „Новите съседи”, или пасивен като съседа й Висенте?

– Рано ми е да се пенсионирам, но когато това един ден се случи, честно да ви кажа, не се виждам нито като единия, нито като другия.
Но ако наистина трябва да избера, предпочитам да съм като доня Фина, но без нейната злоба в характера й.

– Популярен сте повече с комедийните превъплъщения. Какво са за Вас хуморът и смехът: състояние на духа или просто професия?

– Това е професия, на която не можеш да се отдадеш напълно, ако не знаеш да се смееш на самия себе си, ако не можеш да се самоиронизираш. Един комедиен актьор в своя живот може да бъде много сериозен, да не може да се надсмива на своите дефекти и недостатъци. Това обаче е от значение, за да може да се разбира хумора в сериала "Новите съседи". Това е и част от неговия успех, защото е отражение на обществото ни.

– Според Вас на какво се дължи големият успех на "Новите съседи" по целия свят?

– Не е възможно да се обясни този успех. Той се дължи на много неща, но това че сериалът е преведен на български, означава много и е изненадващо. Смятам, че хуморът е нещо универсално и обединява културите.

– Вие къде живеете, имате ли съседи?

– Живея в жилищен блок, в центъра на Мадрид, с много апартаменти и с много съседи. За щастие, при нас всичко е спокойно. Имаме си домоуправител.

– Как се разбирате с вашите съседи? Имате ли конфликти и как ги решавате?

– Нямаме конфликти. Имахме проблем само с един съсед, който свиреше на пиано късно през нощта. Като Бруно. (Персонаж от "Новите съседи}, известен пианист, бел. авт.). Но всъщност съседът прояви разбиране и сега всички живеем мирно и спокойно.

– Вашият персонаж Коке е много забавен, но Вие самият какъв човек сте?

– Малко съм срамежлив, аз съм изключително позитивен човек. Обичам живота, но когато има събрани много хора на едно място, не обичам да съм в центъра на вниманието, предпочитам дискретността.
Коке е прекрасен. Но няма много прилики между мен и него. Това е част от очарованието на актьорската професия – възможността да влизаш в роли, които са много различни от теб самия като личност.

– Къде носи болката си комикът?

– Мисля, че болката няма нищо общо с комедията. Въпреки това чрез нея можеш да разкажеш много неща за болката. На персонажите, които виждате в "Новите съседи", понякога не им върви, имат си своите грижи и проблеми, но въпреки това хората се забавляват. Болката си, ако има такава, актьорът трябва да остави настрана, за да може да даде на публиката очакваното, да й върне обичта, която тя му дарява.

– Как влиза в образ един комик, който в момента е нещастен, съкрушен, изнервен по някаква причина?

– Работя от 17 години с моите колеги от "Новите съседи", дори сам си правя прическата на Коке. В началото се страхувах дали ще се справя с ролята, но с репетиции всичко се получава и образът се усъвършенства, той е втората ми кожа.
Обаче, когато влизам в образ на театралната сцена или в киното, аз изпитвам притеснение, страх дали ще стигна нужното ниво. Но знаете ли, страхът от сцената присъства, докато актьорът си отиде от този свят.
Театърът е моята страст и моята работа.

– Лесно ли е да разсмеете един тъжен човек?

– Веднъж отидох в една болница при деца, болни от рак. В мига, в който ме видяха, на лицата им грейна усмивка. Нещо, което може да даде урок на всички, на хората, които разполагаме с добро здраве. Благодарен съм за такива срещи, защото лично на мен ми дават урок.

– Лекува ли смехът душата и ако да, как го постига?

– На първо място човек трябва да бъде готов да живее и изживява очакваното. Многократно съм получавал съобщения в социалните мрежи от хора, които са превъзмогвали тъгата си, като видят, че има персонажи, които отразяват нечии проблеми. Да утешиш един депресиран човек, е много сложна работа, но ако успееш да го направиш, е нещо, което трудно може да се опише с думи.

– Какво Ви дава вашата професия и какво Ви отнема?

– Например дава ми възможност да бъда с вас, господин Ангелов, да, в далечна страна от Испания, но все пак тук, в България, ме познават и ми се радват, а това радва и мен.
Имам щастието, че моето призвание съм го превърнал в професия. Считам, че нищо не ми отнема, а точно обратното – дава ми много повече от това, което съм си мислил, че може да ми даде.
За първи път съм в България и в София, не съм очаквал да съм толкова щастлив и толкова благодарен на цялата публика, чувствам се като у дома си, много съм развълнуван.

– Издайте ни най-голямата тайна във вашата професия... Има ли рецепта за успех един актьор? Каква е тя?

– Постоянството, отдадеността, спокойствието и търпението.
Има една приказка на испански, която гласи: "Да хвърлиш кърпата". Тоест, че се отказваш. Аз съм я държал встрани от себе си до момента, в който съм я взимал обратно, продължавайки смело напред.

– Какъв е вкусът на славата?

– Не мисля, че съм стигнал до огромен успех. Мисля, че сега тепърва започвам.

– Вашето пожелание към читателите на вестник "Пенсионери"?

– Пожелавам на всички ваши читатели мир и щастие, продължавайте да гледате "Новите съседи" и bTV Comedy.
Желая на всички весела и много красива Нова 2025 година!