Васил Драганов е роден на 6 ноември 1975 г. в София.
Завършва актьорско майсторство в Нов български университет през 2002 г.
Играе на сцените на Театър „Възраждане”, „Сълза и смях” и Държавен пътуващ театър. Гостува в спектакли на Драматичен театър - Пазарджик, Драматичен театър - Търговище, и др.
От 2010 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов”.
На широката публика е добре познат като Радко Чеканов от духовитата поредица „Столичани в повече”, както и от комедийното шоу „Комиците”.
Щастлив баща е на две деца - Любов и Давид.

– Господин Драганов, с какви вълнения и емоции изпратихте старата и с какви надежди посрещнахте новата 2025 година?

– В личен план изпратих 2024 година с болка в сърцето, защото загубих баща си, Бог да го прости, отиде си след дълго боледуване.
С татко не съм живял много, тъй като с майка ми са разделени отдавна, но въпреки всичко той беше и ще си остане за мен пример за сила, енергия и жажда да се преодоляват трудностите, да се върви смело напред, израствайки и в кариерата, и в живота като цяло.
Иначе годината за мен беше силна, защото театралните спектакли, в които участвам, са много, всичките прекрасни. Почти всеки ден съм на сцена, през месеца съм имал почивни дни, които се броят на пръстите на едната ми ръка. Но това е щастие за мен, разбира се, хубаво е, тъй като е храна за душата на актьора – да имаме представления и салоните да са пълни. Предимно в театъра се изявявам, но ако ми предложат телевизионни участия, или в киното, ще приема с отворени обятия, както съм го правил и до момента. Аз съм от малкото българи, които работят по специалността си – факт, който ме прави доволен и радостен.
Театралните постановки, в които можете да ме гледате в Народен театър "Иван Вазов", са няколко. "Хага", на Галин Стоев, за която ми роля една жена в чужбина по време на гастрол зад граница, дойде и ми каза, че всичко пресъздавам едно към едно, което ме зарадва и за което искрено благодарих. Имали сме и по няколко биса, което е показател за добре свършена работа. Имаме покана за участия и в Дубай, които, живот и здраве, се надяваме да осъществим. Другото е "Бурята" на Робърт Уилсън – представление, което трудно си проправя път, но вече се играе за трета поредна година и е нещо, което до момента в България не е правено. Режисьорът залага много на осветлението и макар пиесата да е на Уилям Шекспир, всичко в нея прилича на една красива и ефирна приказка. Третата постановка, доказала се и харесвана, която също така поддържам в Народния театър, е "Народът на Вазов". Текстът е на Александър Секулов, а режисьор е Диана Добрева. В него се разказва за сложните взаимоотношения на Иван Вазов с други писатели от онези години. Иван Шишманов играе Владо Пенев, а Иван Вазов е прекрасно изигран от Юлиан Вергов. Който не го е гледал, нека заповяда да го направи, защото е българско и истинско.
"Един безумен ден", по пиесата "Сватбата на Фигаро" от Пиер дьо Бомарше, е по-музикално, карнавално, забавно представление, в което имам удоволствието да участвам.
На сцената на Монтанския театър, където гостувам, играя в "Карнавална история" на Йон Лука Караджале, румънски автор, класик.
В Търговищкия театър съм поканен да играя главна роля в "Под масата" на нашумелия в последно време френски автор Жан-Пиер Мартинез, на когото в момента се играят няколко представления у нас. Предстоят ни и турнета из страната.
Освен всичко играя и в частната фирма "Креатива", чиито представления се движат от Петя Романова. Там можете да ме гледате в "За първи път", където си партнирам с Албена Михова, Стефания Кочева от Сатирата, Роберт Янакиев от театър "Възраждане". Другата пиеса там е "Всичко за мъжете", където участваме с Евгени Будинов, който е и режисьор, и Явор Борисов, популярен с ролята си в поредицата All Inclusive на съвременния автор Миро Гарван, хърватин. Последната, в която също можете да ме гледате, е "Семейството", която се оказа голям хит, успяхме да я изиграем цели сто пъти за една година, наскоро например се завърнахме от турне в Щатите.
Посрещам новата 2025 година с надежда за все хубаво, в личен и в професионален план!

– Къде се чувствате по-добре – на театрална сцена или пред обектива на камерите?

– Важно е човек да успява да ги разграничи. Необходимо е да осъзнава своето присъствие в театъра, докато киното е съвсем друго нещо, там човек трябва да знае и да умее да присъства по друг начин. Ще ви споделя, че добре се чувствам и в радио, седем години съм работил в такава медия и като чувство ми е на сърце.

– Вие сте популярен с комедийните си превъплъщения, но ако Ви предложат ролята на лошия, бихте ли я приели?

– С удоволствие, от години чакам такова предложение. Ще е голямо предизвикателство за мен. Дали обаче ще ме поканят, не е много сигурно, тъй като в залата дори и нещо сериозно да произнасям, все се намира някой, който да се разсмее дори и на такава реплика.
Но в крайна сметка смехът в салона, хората на крака, аплодисментите са голямата награда за всеки актьор. Всичко това ми докарва сериозни количества щастие и несравнимо хубава енергия. За мен щастието е свързано с това да разсмивам другите, което се връща и при мен, като разменна монета е. Усмивка за усмивка, което е чудесно.
Другото, което в личен план ме кара да се усмихвам, са грейналите от радост лица на децата ми, нищо, че се разделихме с майка им. Дават ми смисъл да продължавам все напред, назад да не поглеждам, да не се ровя в миналото. Сам си ги гледам, справям се, пускам пералня, съдомиялнa, готвя, домакинствам и правя всичко възможно тримата да се чувстваме добре. Когато липсвам от дома, каката гледа по-малкия си брат, който е на 11, а тя е вече на 19 години и се готви да кандидатства в НАТФИЗ.

– На 1 януари бяхте именик, на сурва, Васильовден. Да сте жив и здрав!

– Благодаря ви! Но знаете ли, аз от години не го отбелязвам, защото го празнувам по стар стил, на 14 януари. Приятели се шегуват с мен и ми казват: "На Банго Васил с циганите." Ромите, руснаците и сърбите отбелязват Нова година именно на тази дата. По-хубави нации са от нашата, а у нас какво?! Само отчаяние и разочарования, особено в политически аспект.
На 31 декември вече 25 лета аз все работя някъде като водещ на новогодишна програма. До по някое време сутринта на 1-ви съм все още на работа. Прибирам се, лягам да спя и ставам към 17 часа следобед. Междувременно телефонът ми, който съм оставил на безшумен режим, е "гръмнал" от обаждания и съобщения с поздравления. Поогледам се, след като стана, и виждам, че нищо не мога да организирам в последния момент, затова и първият ден на новата година за мен минава сънливо. За сметка на това на 14-и се събуждам усмихнат и с отворена банкетна клапа...
Не знам дали ще получа подаръци на 14-и, но аз реших да направя подарък на моите деца и, живот и здраве, сега, в началото на януари, ще отпътуваме за Занзибар, екзотичния остров в Танзания, където ще се печем на красивите плажове. Това е една моя и тяхна мечта и в най-големия студ и сняг тук ние ще сме там на приятно и топличко местенце.

– Какво обичате да правите най-много в моментите, в които оставате сам със себе си?

– Когато съм сам със себе си, обичам да чета и това всъщност е и нещото, което ме кара да се отпусна, почивам и релаксирам хей така, с най-голяма лекота, спокойствие и лежерност.

– А какво обичате да си похапвате, но и да си пийвате със същата сладост?

– Много обичам да си хапвам рибка, а колкото до пийването, обичам всичко алкохолно, но с едно наум и с мярка, разбира се!

– Имате ли смелост да помечтаете на глас?

– Да, защо не?! Пожелавам си да сме здрави с най-близките ми хора, да срещна момиче, което да ме извади от тежката емоционална криза, в която се намирам от близо три години. Усещам, че съм готов за нова връзка, стига толкова терзания. Аз съм семеен тип човек, обичам домашния уют и хармония и се чувствам сам без половинка до себе си.
Желая на всички здраве. За съжаление, сме сред онези нации, в които има немалко болни хора. Нека оптимизмът ни води, корупцията да намалее или напълно да изчезне.
Имам щастието да пътувам благодарение на моята работа и виждам какво е по света, виждам разликата, като се прибера и усетя колко трудно живеем ние, българите. Дано се пооправят нещата и скоро да заживеем далеч по-спокойно, сред здраве, мир и обич.