Райко Кирилов е потомък на бежанци от Прилеп във Вардарска Македония.
От малък посещава музикални школи и свири на акордеон, китара и пиано. И до днес си спомня господин Янакиев, първия му музикален педагог.
Завършва Българската държавна консерватория в класа на Ирина Чмихова. Свири с различни групи поп музика и гастролира в редица страни – Германия, Чехия, Унгария, Скандинавските страни и др.
Като автор и изпълнител той има изключителен принос към създаването на новата авторска музика на автентична основа, написал е над сто песни за различни изпълнители. Издал е редица авторски албуми.
През 1993 г., повлиян от първия фестивал "Пирин фолк", записва и първия си фолк албум "Ти, майко Македония".
Сред хитовите му изпълнения са "Жадуван спомен" (по текст на Надежда Захариева и музика на композитора Ангел Заберски), "Пътеки" (дует с Петя Буюклиева), "Момиче от Мелник", "Пия, пея и лудувам", "Вардар - Струма", "Младо вино", "Свята моя България" и др.
Наградите му трудно може да се изброят, но най-голямата от тях са многобройните му почитатели у нас и по света.
Повече от петнадесет години работи в Ансамбъла на Въоръжените сили и пише песни за много от своите колеги там.

– Господин Кирилов, кога и как разбрахте, че имате талант?

– Бях малко дете, когато дядо ми ме заведе на уроци по музика. Той беше човекът, който е имал очите, с които е видял, че имам талант. През годините и времето, в което посещавах музикалното училище, го установиха и моите преподаватели. Като всяко дете обаче все ме "теглеха" игрите с други деца. Често пъти не ходех на уроци.
Когато идваше датата за заплащането на същите, моите близки разбираха, че не съм ги посещавал редовно, но знаеха и откриха, че имам талант, и бързо ми прощаваха.
Най-ценният съвет, който получих, поемайки по пътя към голямата сцена, е да си вярвам, да разчитам преди всичко на себе си и да следвам неотлъчно пътя, по който съм избрал да вървя. Разбира се, учеха ме и да бъда изключително дисциплиниран, отдаден и последователен. Да се развивам, да не спирам и да вървя само напред, в миналото да не поглеждам, а ако се наложи да "надникна" в него, то да е само ако е наложително.
С голямата сцена компромис не можеш и не трябва да правиш. Голямата сцена е саможертва, отдаденост, безкористна любов и в никакъв случай подиум за един ден. Името и славата се градят с времето. Градят се с много упорит труд и нестихващо творческо вдъхновение.

– Всяка Ваша песен има своя символика. Как усещате раждането на песента във Вас?

– За творчеството във всичките му разновидности са нужни вдъхновение, емоция, усещане, чувства. Естествено, че всяка моя песен има своя символика. Всяка една по свой начин е родена и създадена от мен с красиво чувство и надежда да вдъхновява. Няма как да създаваш, без да усещаш. Хубавото и стойностно творчество е плод на сърцето, което е водещо и за всеки творец.

– На Вашите концертни изпълнения всички детайли са добре обмислени. Откъде черпите енергия за такава отдаденост?

– Така и трябва да е. Всичко е нужно да е добре изпипано, осмислено и изпълнено с творчество. Когато си на голямата сцена, трябва да си отдаден на това, което правиш на сто процента, независимо къде и пред каква публика се изявяваш. Няма как да очакваш нещо, ако не си готов да дадеш два пъти повече от себе си. Публиката е невероятен критик и е редно да си перфектен във всяко едно отношение – визия, стайлинг, сценично поведение, излъчване.
Питате откъде черпя енергия за такава отдаденост? Срещата с публиката ме зарежда.

– Не Ви ли блазни световната сцена?

– През годините на моята музикална кариера съм пътувал много пъти извън страната и съм изнасял концерти. Сцената си е сцена, без значение къде е тя, и трябва да си й отдаден, щом стъпиш на нея.

– Роден сте на 9 септември в Благоевград, какво най-много харесвате в града си?

– Детските ми години преминаха там. Беше чудесно време, споделено и очарователно. След това влязох в Музикалната академия и оттогава целият ми съзнателен живот е в София.

– Освен музиката, какво друго е интересно за Вас и личния Ви живот?

– Всичко, което вълнува хората, вълнува и мен. Има неща, които ме усмихват, други – не съвсем.

– Вашата баба по бащина линия е била известна знахарка в родния Ви град. Какво най-много Ви липсва от общуването с нея?

– Така е. Това е самата истина. Много хора я търсеха за помощ и тя им помагаше. Имаше някаква чудновата сила в тази жена.
След като се установих в столицата, по време на моето следване в Музикалната академия си ходех в Благоевград за почивните дни. Петък, събота и неделя бях там. По време на едно такова мое прибиране, станах свидетел на случка в нашия дом. На прага дойде младо семейство, което било бездетно. Търсеше помощ при моята баба. Тя правеше отвара от билки, в случая лудо биле, и помагаше с успех на хората в беда. В конкретния случай, за който ви разказвам, хората от това семейството са били изпратени при моята баба от Леля Ванга, знаменитата пророчица. Двете никога не са се виждали и познавали. Това просто е някаква чудодейна сила, която е била присъща и за баба ми. От нея съм научил много житейски неща, които в днешно време се стремя да спазвам. Това ми помага и никога през годините не ме е отклонявало от правилния, праведния път в живота ми.
По принцип съм човек, който не вярва в предсказания, пророчества и прочее. Знам, че всеки сам движи своята съдба. Вероятно има нещо писано, но как ще се стече животът, зависи от всеки един от нас и от желанието, което имаме в тази посока.
Да, вярващ съм и спазвам всичко, което е присъщо по нашите канони, обичаи и религия, но определено не съм суеверен човек.

– Кое качество цените най-много у една жена, у един мъж?

– Доста неща ценя и в двете страни. За мен при жените е важна духовността. Това качество определено носи положителен заряд и енергия. Не уважавам грубостта и арогантното поведение. Високомерието – също. За нас, мъжете, най-важни са самото мъжкарско поведение и дадената дума, отговорността и самокритичността.

– На кое място в света бихте искали да живеете?

– В България, естествено. В държавата, в която съм роден, израснал и оформил се като личност. Човек никога не бива да забравя своите корени. В България си имаме всичко. Ако съумеем да оценим това, бихме успели.
В чужбина никога не бих се чувствал на мястото си. Ако някой каже, че там е истински щастлив, няма да прозвучи искрено. Има една много хубава българска поговорка, която гласи: "Камъкът си тежи на мястото!"

– Кога плакахте за последен път, срамно нещо ли са мъжките сълзи?

– Не помня кога е било. По принцип момчетата (вече мъже) сме възпитавани, че не трябва да плачем, но дори и да се случи, в това няма нищо лошо, камо ли пък срамно. Това е съвсем естествена човешка емоция, която е присъща за всички ни и означава само едно-единствено нещо – сила.

– Коя професия освен Вашата Ви интересува?

– Моята професия е музиката. Винаги е била и ще бъде част от мен, моята природа, моя мироглед. Човек трябва да е отдаден максимално на това, което прави в своята професия. Винаги трябва да се развива, да не спира да се усъвършенства, да бъде по- и най-добър в това, на което се е посветил.

– Ако трябва да опишете отминалите двадесет години само с три думи, кои ще са те?

– Живот с песен!

– Имате ли смелост да "погледнете" в бъдещето, живот и здраве? Какво да очакваме от Вас през следващите две десетилетия?

– Очаквайте от мен още много стойностни и хубави авторски песни, с които ще се стремя да стигам до най-съкровената част от сърцата на хората. Знам, че хубавата песен – онази, която докосва човешките сетива, е лек, панацея срещу негативните, мрачните помисли, лошото настроение. Вярвам безпрекословно в това, затова и творя с обич за обич.

– Вашето пожелание към хилядите читатели на "Пенсионери"?

– Пожелавам на всички читатели на този прекрасен седмичник през цялата 2025 година да бъдат преди всичко здрави, защото от здравето по-голямо богатство няма. Истина е, че когато човек е здрав, е щастлив, радостен и доволен.
Пожелавам им да имат една вдъхновена, сбъдната и позитивна година, в която да изпълнят всяко едно свое желание, цел и мечта!