С ОБИЧ КЪМ БЪЛГАРИЯ
   Крася Титянова пред в. “Пенсионери“

KrassiTitanovaВисока, руса, слънчева – Крася Титянова винаги е готова да изслуша всеки, да помогне. Не че й е в излишък времето, напротив, секундата цепи на две – тя е председател на Салона за култура и публицистика „Журналист” към СБЖ, член е на Управителния съвет на Съюза на свободните писатели, на Международния съвет на детската книга. Председател е на журналистическото дружество „Меридиани”, художествен директор на детското списание „Нова зорница” и делегат на България в Асоциация „Европейски срещи – Европоезия” във Франция. Преди време получи наградата „Народни будители” от Съюза на свободните писатели.

- Краси, продължи ти по-нататък...

- Работила съм над 15 г. в БНТ, автор и редактор съм на повече от 200 излъчени телевизионни филма. Имам стотици публикации в периодичния и литературния печат. Водила съм на живо две едночасови предавания седмично в „Канал 2001”, автор съм на повече от 150 предавания.

- А си автор и на доста книги.

- Да, на стихосбирките „Нестинарска Богородица”, „С чуждо слънце в очите” – стихове, родени от впечатленията ми при многобройните пътувания по света; „Душата ми е храм” – на български и италиански език. Последните две са носителки на международни награди. Поемата в стихове за деца „Приказка за патилата” с илюстрации на загиналата ми при неизяснени обстоятелства дъщеря Татяна Титянова, която е преведена на четири езика.

- Знам, че си носителка на извънредно много награди.

- На Комитета за телевизия и радио, „Златно перо” на СБЖ, наградата „Петър Алипиев”, на седем европейски награди за поезия от Центъра за европейска култура и на международния литературен конкурс в Анкона, Италия, на три награди за поезия и франкофония.

- Пътувала си много и това дава отражение в стиховете ти.

- Обиколила съм почти цяла Европа, част от Африка и Азия. Но винаги и навсякъде съм се чувствала българка – това личи в цялата ми поезия.

- Какво ти помага да живееш?

- Вярата в доброто и в хората. Любовта към истината и красотата. И обичта ми към дъщеря ми Антоанета, към внуците ми Краси, Глория, Виктория и Силвестър.

- Преживяла си най-голямата майчина драма...

- Все още не мога да преглътна болката от загубата на Таня – пък и може ли да премине такава болка? Чудя се как останах жива. Заключвах се в банята, пусках водата и виех от мъка... Спаси ме любовта на другата ми дъщеря – Антоанета, която винаги беше до мен. Живея със спомените за Таня – веднъж ме изненада за мой рожден ден с илюстрации към една моя детска книга. Ако беше жива, щеше да е на 50 г. – иска ми се да издам книга, посветена на нея. Преди време вандали откраднаха паметника от гроба й – преживях го много тежко.

- Разкажи за последните ти две стихосбирки, получили международно признание.

- За „С чуждо слънце в очите” казах, че отразява впечатленията от пътуванията ми по света – почти всички стихотворения в нея са отпечатани в наши и чужди антологии. „Душата ми е храм” носи името на едно от любимите – на мен и на публиката, стихотворения. Неотдавна ду­етът Назар и Нино включи в репертоара си песен по този мой текст. Той е преведен на турски и с него дуетът ще участва в представянето си пред турската публика.

- Твоите творчески планове?

- Назар и Нино ще включат в репертоара си още една песен по мой текст – „Съдбовни срещи”. Готвя се да издам книгите „Сред сенките на ветровете”, посветена на починалия ми съпруг Антон, и „С лице към бурята”, посветена на Таня. Работя и върху две детски книги – „Спор в двор” и „Коледна приказка”.

- Знам, че много обичаш животните...

- Имам си две котета – Клеопатра и Кари, канарче – казва се Бонифаций, рибки... Внукът ми Силвестър донесе у дома едно умиращо куче – излекувах го и след шест месеца го дадох на приятели, които имат двор.

- Чух нещо за къщата на Христо Смирненски.

- Да, заедно със Съюза на журналистите се боря за възстановяването й.

- Какво те радва?

- Добрите и приятелски отношения между хората. А напоследък и обичта към правнучето – Антон го кръстиха, в чест на починалия прадядо. Голямо щастие е за мен!

- Как виждаш бъдещето на България?

- За да е добро, са нужни повече усилия. Да се обръща по-голямо внимание на културата и на творците й, както и на младото поколение. Нека младите хора да обичат България, нека да пътуват по света, но да се връщат, за да направят така, че утрешният ни ден да е по-добър от вчерашния.

- Какво цениш най-много?

- Истината.


Интервюто взе Нина ГЕНАДИЕВА


Created by Hologramme