И В ТЪЖНОТО ИМА СМЯХ
   Кръстьо Лафазанов пред в. “Пенсионери“

lafazanov- Роден сте във Варна, а майка ви искала да ви види в бяла престилка. Как тръгнахте към актьорската професия?

- Има нещо такова. Майка ми беше медицинска сестра и наистина искаше да се ориентирам към лекарската професия. След гимназията кандидатствах стоматология и даже бях приет. Пробвах се обаче и във ВИТИЗ. Първия път претърпях фиаско. Вторият  опит обаче се оказа успешен. Завърших специалност "Актьорско майсторство за куклен театър".

- Вие сте любимец на народа, неговата усмивка... Не мога да си представя, ако бяхте станали зъболекар - голям смях щеше да пада, докато вадите зъб.

- То и аз трудно мога да си представя какъв зъболекар щях да бъда и добре че овреме напуснах института и се прехвърлих във ВИТИЗ. И не съм сбъркал, защото едва ли има друга по-велика мисия от тази да носиш радост на хората. И аз като всеки човек имам тъжни моменти, но се мъча да ги прикрия с усмивка. Мисля си: моята усмивка ще събуди у други хора усмивки, те пък ще заразят трети - колкото повече усмивки има, толкова по-леко се живее... За мен в личен план прехвърлянето ме свърза и с жена ми Елена - зърнах я на кандидатстудентските изпити, тя беше в бяла рокля и ми грабна ума и сърцето. Едва устискахме до трети курс и надянахме халките. И затова не съжалявам, защото сме невероятна двойка, която отгледа и възпита син и дъщеря.

- Колко лева имате джобни в момента? Говори се, че жена ви прибира до стотинка хонорарите и всеки ден тя ви определя финансовата дажба.

- В джоба си имам около 50 лева. Стигат ми, аз не се разпускам безсмислено в почерпки и гуляи. Доста е пресилено това, което се пише по жълтите страници, но аз го приемам с усмивка. Иначе е вярно, че жена ми добре управлява доходите в семейството, защото на нас ни трябват средства и за издателската къща „Ела", и за нашия частен театър.

- Мъж под чехъл ли сте? Казват, че сте най-силен в ролите на мухльото, защото играете себе си.

- Пак това е повече плод на журналистическо перо без граници в измислянето. Под никакъв чехъл не съм и с Елена живеем в пълна хармония. Аз просто я обичам. А да играеш роля на мухльо е изключително благодатно, защото хората обичат такива персонажи. И щом ги разсмивам, значи съм влязъл наистина в кожата на тези оженчени и смотани мъже.

- Май имате много ангажименти. Остава ли ви свободно време?

- Имам, как да не имам, дори са ми в повече. За мен няма празен ден, ден, в който да се шляя безгрижно по улиците и да правя каквото ми скимне... Бих казал като моята героиня във „Велика България" - чиновничката Петкова: системата казва „не"! В случая тя казва „не” на разточителните и дълги ваканции. Нямам време да разтворя книга, а толкова много обичам литературата.

- Коя роля ви е най на сърце?

- Знам, че ще прозвучи доста банално, но си обичам всички роли. Е, в някои влагам много повече въображение и сърце, но не мога да направя класиране. Усещам обаче, че публиката изпада в бурен смях, когато с Ненчо разиграваме изпитния скеч. Ролята на професор Тазобедров навярно е много близка до възприятията на аудиторията и затова тя реагира така спонтанно. Най-общо казано, това, което показвам в „Комиците", не може да се нарече точно превъплъщение, а по-скоро роли в шаржове. Значи има един тип личности, които трябва да изиграя, и се получава така, че чрез тях правя шарж на самия себе си. Важното е във всеки образ да хванеш характерните черти, да наблегнеш на онези, които ти са интересни и значими и които ще разсмеят зрителя. И като прибавиш великолепното партньорство в „Комиците" на Любо Нейков, Христо Гърбов, Руслан Мъйнов... изобщо да не изреждам целия отбор веселяци, се получава едно качествено зрелище. Те са великолепни на сцената, умеят да импровизират, затова нито едно наше представление не си прилича с предишното.

- Ще споменете ли други свои участия?

- Няма как да не посоча специално популярните телевизионни предавания „Улицата”, която вървеше с голям успех  по БНТ, а също „Смях в залата” по BTV. Сега върви сериалът  „Столичани в повече”. Играл съм още в „Летете с Росинант”, „Леден сън”, „Патриархат” , „Морска сол”, „Резерват за розови пеликани”, „Хълмът на боровинките”, „Рапсодия в бяло”, „Търси се екстрасенс”, „Дунав мост”, „14 целувки”, „Приятелите на Емилия”, „Любовни сънища”, „Граница”, „Нещо във въздуха” и още няколко - да не споменавам всички. Смятам обаче, че важна роля в началото на кариерата ми  изиграха участията в театъра на Теди Москов „Ла Страда“, където много успешно си партнирахме с  Мая Новоселска.

- Преди време станахте рекламно лице на „Шуменско пиво". Как се проверява една бира дали е качествена?

- Въпросът е провокативен, защото наистина проверката си е пълна атракция и аз съм я демонстрирал публично. А този номер е правен още преди век от инспекторите по качеството на пивото. Облича се една кожена престилка, дървена пейка се залива с шуменска бира и сядаш на нея. След половин час престилката трябва да е залепнала за дървото, а това е доказателство, че пивото е качествено. А аз също обичам хубавата бира и си позволявам да пийна вечер след уморителната работа.

- Какво е смешното в живота?

- И в тъжното има немалко смях.

- Коя е най-щурата шега, която сте спретнали на ваш познат на 1 април или по друг повод?

- Най-щурата?! Май я спретнах на Елена преди време точно на 1 април. Обадих й се от Варна и й се похвалих, че от работа имам страхотна мускулна треска и много висока температура.  Обещах на жена си  да отида на лекар. Но излъгах. А после продължих да се “шегувам” със себе си и стисках зъби до сутринта, когато майка извика “Спешна помощ” и ме вкараха на майтап в операционната.  Оказа се, че от два дни съм  имал спукан апандисит и усложнения. Докторът казал: „Защо сте го оставили сам това дет…, момче? Такова нещо ми се е случвало само с един овчар и с г-н Лафазанов. Но овчарят има оправдание, нямал е телефон, за да се обади от планината.” Аз понеже като актьор съм свикнал да не се оплаквам… и винаги да съм настроен да забавлявам и да разтоварвам хората, а не да ги натоварвам. После накарах Елена да лежи с мен в реанимацията две седмици… Без майтап. Ако не беше тя да ме пази, аз, овързан в системи и не мога да мръдна, а в стаята нахълтват нездрави любопитници с фотоапарати да ме снимат като дран… Страхотна беше, жена! И   доберман не би се справил толкова добре.

- Лесно ли е да си актьор?

- Нищо не е лесно на този свят. Но е приятно да си актьор. Обичан актьор. Да,  защото ако не те харесват и не те търсят, никак няма да е приятно.

- Какво ви даде и какво ви отне тази професия?

- Много срещи със световни автори и световна литература. Нови приятели и в същото време зложелатели. Не мога да разбера защо българите не умеем да се радваме на чуждите успехи. Като гледам американци, руснаци как тачат колегите си и как аплодират успехите им, благородно им завиждам.

- Каква според вас е формулата на успеха в шоу бизнеса?

- Ако има някаква формула, тя ми убягва. Но принципно е важно да обичаш да се забавляваш.  

- Какво е необходимо на един скеч, за да го харесат максимален брой хора?

- Идея си нямам. Според жена ми  може би трябва на теб да ти харесва и тогава палиш и доброто настроение у другите.

- Често ли импровизирате?

- Импровизацията е основа на цялото ни житейско животъркалутане.  Затова никое представление не се повтаря с предишното. Излизаш на сцена в различно настроение и колкото и да се настройваш, винаги има елемент на импровизация, когато следваш и настроенията на колегите си.

- Случвало ли се е някой случайно срещнат човек да ви помоли да му изрецитирате монолог?

- Не, искат ми да им казвам вицове. Един пиян хлапак веднъж ни засича в асансьора и вика: “Лафазанов, кажи един виц, ще ти дам 5 лева”…Носех диня в ръцете, щях да му я прасна в главата, така се ядосах…

- Слагат ли си маски политиците?

- Толкова много, че в един момент вероятно забравят колко са и не всичките ги свалят.

- Лъжат ли успешно политиците?

- Те си лъжат, ние се правим, че им вярваме.

- Кой е любимият ви персонаж от политиката? Защо?

- Бай Ганю.  Винаги оцелява.

- Имат ли бъдеще скечовете на политическа тема?

- В политиката има много нелепици и те будят смях.

- Какви книги четете? Имате ли любим автор?

- За съжаление малко време ми остава да чета книги, но много обичам. Хареса ми автобиографията на Марлон Брандо, но най-много чета сценарии напоследък поради разбираеми причини.


Въпросите зададе Тодор Куюмджиев


Created by Hologramme