Проф. д-р Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. в София.
Завършил е Висшия икономически институт (по-късно УНСС), където работи от 1980 г. Три пъти е избиран за "Професор № 1 на УНСС".
Специализирал е дългосрочно в САЩ, Германия и Русия.
Член е на The New York Academy of Sciences и на УС на Българската асоциация по маркетинг. Основател е на специалност "Маркетинг" в УНСС.
Автор е на стотици специализирани монографии, учебници и статии, сред които "Началото и краят на Третата световна война", "Ключ към маркетинга", "Комуникационна политика", "Пазарна манипулация и маркетингова комуникация", "История и теория на рекламата", "Глобалистика" и др.

– Уважаеми професор Дуранкев, кое Ви запали да се занимавате с наука?

– Не аз влязох в науката, а науката влезе в мен. И не може да излезе вече повече от четири десетилетия, явно съм доста дебелокож и непропускваем.
За зло или за добро, но захване ли се веднъж човек сериозно с госпожа науката, само по случайност и погрешка може да се отклони към Народното събрание, министерски пост или политическа кариера. Но и там може да остане Авторитет (с голямо "А"), както например професор Андрей Пантев се извиси в НС със своето превъзходство на интелектуален Еверест.
Моята научна лупа е фокусирана върху нещо по-общо: преките и косвените връзки "природна система – икономическа система – демографска система – научна система". Науката доказва, че всяко нарушаване на хармонията между тези системи се оказва пагубно за човечеството. За съжаление, имаме пример на "лоша практика" в тези дисбаланси – България. Забележително: излишък на рекламисти и пиармени и същевременно остър дефицит на лекари и медицински сестри; излишък на жилища у свръхбогаташи и рентиери и дефицит на жилища за млади семейства; презаселване на София и Пловдив и опустиняване на Северозападна България и т.н.
Ще си позволя да бъда напълно откровен. Икономическата наука, която е във фокуса на вниманието ми, отдавна е открила формулите, по които може най-добре да се развива всяка икономика, включително българската. Но приложението на науката в стопанската практика не се случва поради властващата идеологическа доктрина (неолибералната) и недоучеността на онези 240 души, които се кичат с прозвището "народни избраници". Аналогия: вместо в XXI век да стигаме най-бързо, например от София до Варна с влак стрела, който развива 400 километра в час, екологично чист е и пристига за час и половина, българите предпочитаме екологично вредни коли "втора ръка" или стари автобуси и недостроена магистрала, за да отидем дотам за три пъти по-дълго време и за доста по-висока разходна цена.
Жалко е, че няма университет за кандидат-политици!

– Вие сте автор на над 30 книги и на над 1200 статии. С какво заглавие беше последната Ви публикация?

– Колкото и парадоксално да звучи, но нашите медии са обикновено тези, които слагат заглавието на определена публикация. Няма защо да им се сърдим – заглавието трябва да играе ролята на стръв, за да се хванат повече "лапнишарани", от това зависят приходите на повечето медии. А печалбата в "нашия свят" е над всичко, включително и над смисъла на основната идея!
Последният анализ, който бе публикуван преди дни, бе с доста точно заглавие: "Най-закриляното малцинство в България са свръхбогатите, които "не си знаят парите". Този факт няма да учуди никого предполагам. И по тази причина България е европейски шампион по подоходно неравенство; приходната част на държавния бюджет остава на „червено” и редовно недофинансирана за важни пера, същевременно страната заборчлява все по-тежко чрез поемането на нови дългове, но не бърза да усвоява европейските фондове.
Цялата политическа управляваща класа в България защитава своите "наставници" – най-забогателите от реституцията и приватизацията, от ограбването на банките, от нагласените "обществени поръчки", от опоскването на еврофондовете, от всеки квадратен метър магистрала и т.н., онзи тънък един процент от българските граждани, които са милиардери и мултимилионери. Да подчертая, че не става дума за много хора. Ето фактите: 5-има души с най-високи заплати през 2023 г. са получили съответно 27.8 млн. лв., 27 млн. лв., 21.4 млн. лв., 17.5 млн. лв. и 16.8 млн. лв. през годината; 25 – над 800 000 лв. на месец; 30 – между 500 000 и 800 000 лв., 760 – между 100 000 и 500 000 лв.; 1600 – между 50 000 и 100 000 лв. И още толкова на брой са едрите реститути и удостоени приватизатори, които увеличават сметките си с повече от 10 млн. лв. годишно след доста яко харчене.
Тези факти нямат нищо общо нито с демокрацията, нито с пазарната икономика. В това отношение конституцията ни не работи в полза роду.

– Редовен участник сте в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката. Говори се за триумфално завръщане на политикономията, така ли е?

– Политикономията никога не е напускала нашите и чуждите университети. Но и никога не е ставала опозиция на вредните господстващи икономически доктрини! Трябва революция в българското висше образование, за да има шансове науката!
Но най-важното, което се случи в политическата икономика след Йозеф Шумпетер и особено след нобелиста Василий Леонтиев (американец), е отделянето на качествения и количествения икономически анализ, който служи на управлението (и за анализи, и за прогнози, и за планове).
Скъсването на пъпната връв на икономическия анализ от политическата икономия освободи науката от идеологическите окови, които и сега доброволно си ги слагаме!

– Като сериозен икономист смятате ли, че са необходими мащабни промени в данъчните закони?

– Нужни са, но няма да се случат поради доминацията на едрата и корумпирана десница. България е страната с най-нисък "плосък" корпоративен данък в ЕС и крайно нисък "плосък" данък върху доходите на физическите лица. Безобразно ниски са данъците върху едрата собственост (многото жилища на един собственик), върху едрите наследства. Единият процент свръхбогаташи, както вече посочих, управлява останалите деветдесет и девет процента.
Имам готова скала – проевропейска! – за данъчно облагане, но няма кой да я приложи. Затова и дълговете на страната ще растат, и делът на хората под жизнения минимум ще остане огромен.
Засега!

– Върви дискусия и за пенсионната система в страната. Какви са перспективите?

– Диференциацията на получаваните пенсии е ярка илюстрация, че и тук нещата не са наред. Швейцарското правило е ощетяващо. Частните пенсионни фондове не могат да достигнат темпа на инфлацията, следователно е чиста загуба да си влагаш там парите.
Пенсиите са изява на справедливост, но и на солидарност. Следователно минималната пенсия трябва да е поне осемдесет процента от минималната работна заплата. Сега трябва да е 746 лв.; максималната пенсия не бива да бъде повече от пет пъти минималната пенсия. Сега – 3730 лв., включително за всички бивши президенти и министър-председатели.
А що се отнася до частните пенсионни фондове, необходима е цялостна сериозна дискусия за тяхната полезност и евентуално съществуване.

– Трябва ли да приемем еврото? Мнозина се плашат от тази промяна.

– "Мнозината", които се плашат, са едва ли повече от десет, двадесет процента. Ако ги попитаме защо се плашат, първият отговор ще е свързан с очаквания скок на цените.
Сериозно погледнато, страните, които встъпват в еврозоната, нямат „очаквания” първоначален висок скок на цените.
Без да сме в еврозоната, и тук цените пълзят нагоре.
При валутен борд България реално ползва еврото, еврозоната има страни, които отдавна не покриват критериите, но стоят още там. Защо?! Чакаме отговор как се напуска еврозоната. Докато еврозоната е само монетарен, но не и фискален съюз, проблеми ще има винаги. Общият паричен съюз винаги има предимства.
Да бързаме по-бавно, за да не се препънем, това ми е експертният съвет.

– Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

– Страдам от тежка "наркомания" към три неща: интересни книги, хубава музика и качествени филми. Деветдесет и девет процента от свободното ми време е инвестирано в тези прекрасни духовни блага.

– Какво е нужно коренно да се промени в България, за да за-живеем най-сетне по-добре?

– Може да се почне с едно: държавата да сложи юзди на безобразната и цинична алчност. Ако държавата е "народна"!
Отвратително и деморализиращо е парадирането с многобройни имоти и асансьори, с кюлчета и пачки, с лични "къщи за гости", с бърз оборот на миски и чалга.
Ако скромността краси човека, защо да не краси и обществото?!
Читатели на "Пенсионери", живейте дълго, за да ви запомнят внучетата с добро!