Димитър Аргиров е певец, композитор и продуцент. Основател на италианската хевиметъл група Dimmi Argus и вокал на българската рок група "Епизод".
Роден е в Севлиево. Израснал е в артистично семейство, син е на известния български народен певец Илия Аргиров и от дете се занимава с музика и пеене. Развива таланта си в много насоки и успява да съчетае изпълненията на български народни песни и рок музика.
След период на емигриране той се завръща за постоянно в България. През 2016 г. излиза вторият му самостоятелен фолклорен албум, който е посветен на 85 години от рождението на баща му, а третият е издаден на датата, на която се навършват 5 години от кончината на Илия Аргиров. Албумът е посветен на тази годишнина, както и на 50-ия юбилей на певеца. От началото на 2016 г. работи и в дует с народната певица Соня Чакърова, с която са един от малкото действащи български фолклорни дуети.
Соня Чакърова е родена в Монтана. От 5-годишна се занимава с музика, като започва да изучава солфеж и акордеон, а от 8-годишна пее в народен хор, както и в хор за школувано пеене. Средното си образование завършва в родния си град в паралелка с разширено изучаване на музика и народно пеене. След това учи 5 години в АМТИИ в Пловдив със специалност дирижиране на народни състави и втора специалност изпълнителско изкуство - народно пеене.
През 2003 г. след конкурс е приета като певица в хор "Космически гласове на България", днес носещ името хор "Ваня Монева" с диригент Ваня Монева. В този състав пее и до днес. От 2006 г. работи като водещ на телевизионно предаване и режисьор. Като режисьор има над 200 заснети видеоклипа на фолклорни изпълнители, както и няколко музикални филма и такива, свързани с обичаите ни.
През 2021 г. излиза първият дуетен фолклорен албум на Соня и Димитър "Душа гори, песен пее". През същата година е поканена за диригент на народния хор към Представителен фолклорен ансамбъл "Шевица" с ръководител Петър Ангелов. В ансамбъла е и диригент на детския хор. От години преподава пеене на деца и възрастни.
"Дуетът от сърце", както ги наричат техните почитатели, са творци, които се стремят да запазят и възстановят стари народни песни, развивайки и обогатявайки народната ни музика, създавайки и нови авторски произведения.
Наскоро на пазара излезе и вторият им музикален албум, който носи името "Песенни следи".

– Вие сте един от най-добрите ни народни певци. Как се роди любовта ви към автентичния български фолклор?

Димитър: Израснах в семейство на музикант и от 4-годишен пея народните песни, които научих от баща си. Никога не съм си представял живота си без това. Музиката за мен е нещо, което ме съпътства от самото ми раждане и винаги е била мое призвание. След семейството ми, тя е най-важното нещо за мен и посвещавам всяка свободна минута именно на нея.
Понякога има трудности, но са преодолими.
Семейството ми винаги е проявявало разбиране и ми е помагало, което, между другото, е от голямо значение за един музикант. Справям се добре, намерил съм баланса. Ще ви разкажа една шега от детските ми години: татко много често ме водеше със себе си навсякъде и понякога някой от другите възрастни ме питаше: "Я кажи сега, баща ти какво работи?". И аз всеки пък отговарях: "Той не работи - той пее!". Доста по-късно разбрах, че пеенето е работа, и то отговорна и ангажираща.
Днес народна музика не мога да кажа, че се прави трудно. Щом е в душата ти, всичко е много по-леко, въпреки че понякога трудностите не са малко, свързани преди всичко с осигуряване на финансиране за музикални проекти. За съжаление, спонсори се намират трудно за български фолклор.

Соня: В моето семейство винаги се е слушала хубава и стойностна музика, предимно българска. Още от съвсем малка проявявах интерес към народната музика. Баща ми, който пееше много хубаво и беше ценител и събираше плочи, касети, магнетофонни ленти, ми пускаше да слушам или ми припяваше негови любими песни. Тази красота на звуци и гласове някак ме впечатляваше и си запявах и аз. Стана много естествено и с течение на времето, макар че пеех и в школувания хор на училището, избрах да се насоча и задълбоча само в народното пеене, защото просто то ми беше на сърце.
Категорично мога да кажа, че музиката е моят свят. Чрез нея се изразявам най-истински и тя винаги ми е давала много. Да, има много трудности, безсъние, проблеми, но стъпя ли на сцена, запея ли или вдигна ръце да дирижирам, осъзнавам, че съм на мястото си и никоя друга професия не би ме направила толкова щастлива и удовлетворена.

– Съществува ли песен, която отлично би могла да ви опише?

Соня: Труден въпрос. Няма точно определена песен. Със сигурност ще е някоя по-бавна, нежна и прочувствена песен.

Димитър: Има песни, които са свързани с моята собствена съдба на бивш емигрант и най-ярката от тях е "Дойди, майко", песен от репертоара на баща ми Илия Аргиров.

– Имате ли фолклорен идол?

Соня: Учила съм се от големите наши изпълнители, които са много и не мога да посоча само едно име. От всеки стойностен музикален артист съм си взела по нещичко, което ми е близко и се доближава до моето разбиране и усещане за пеене, естетика и поведение на сцена.

Димитър: Имам много любими народни певци, всички са от старото поколение. Разбира се, с удоволствие мога да спомена Любка Рондова, Костадин Гугов, Емил Ристосков, Калинка Вълчева, наистина са много, но най-много харесвам баща ми Илия Аргиров. От него съм се учил, него познавам най-добре като глас и творчество.

– Можем ли да кажем, че народната музика е цяр за всяка болка?

Соня: Определено. В работата ми като преподавател виждам постоянно доказателства за това. Усещам и незаменимото влияние на песента и върху мен самата. Народната песен докосва, тя влиза дълбоко в сърцето и когато я слушаш, и когато я пееш. И в най-трудните моменти българите никога не са спрели да пеят и това не е случайно.

– Господин Аргиров, Вие сте син на именит баща. Какво Ви остана след него?

– Остана ми едно наследство от много песни, доста от които все още не са популяризирани, и мисията ми е да запиша и издам колкото се може повече от тях. Баща ми ме научи как да бъда човек и че с народната музика и песни човек трябва да се отнася с огромно уважение и отговорност. Винаги ми е казвал, че хората усещат кога си честен с тях и че народната песен без сърце и душа няма как да прозвучи по начин, по който да докосне хората, карайки ги да я запеят.

– Кои неща от музикалната ни сцена не ви харесват и бихте искали да промените?

Соня: Бих искала да виждам добре подготвени изпълнители, които преживяват песента, когато пеят. Бих искала да виждам повече изпълнители, които налагат собствен репертоар. На музикалната сцена се изявяват за съжаление хора, които имат финансовата възможност да се популяризират чрез много клипове по телевизии, чрез медийни изяви, чрез комерсиални песни. Има нужда нивото на изпълнителите да се вдигне. Българската публика трябва да се възпита да слуша хубава, качествена музика от интелигентни и талантливи хора. Такива има много, просто трябва да бъдат подкрепени и да вървят напред.

– Какво ви вдъхновява в България, за да бъдете така уверени?

Димитър: Вдъхновяват ме хората, които пазят корените си и тачат историята, традициите и фолклора ни. Без тези неща една нация няма как да издържи през времето и ние българите сме просъществували през вековете точно благодарение на нашия силен дух и вяра.

Соня: Вдъхновява ме това, което е заложено в нас като гени. Мъдростта, която е пропита във фолклора ни. Прекрасната ни природа и добрите и сърцати хора, с които животът ме среща.

– В какво вярвате?

Соня: Вярвам в една Сила, която винаги ми е помагала и водела напред. Вярвам в любовта като основополагаща за всичко, което човек прави и чувства. Вярвам в музиката, която винаги е с мен и никога не ме е предавала.

Димитър: Вярвам, че ако човек прави всичко с вяра и обич, ако дава максимума от себе си за това, което прави, ще успее да постигне мечтите си и ще се радва на уважението и обичта на хората.

– Вашето пожелание към читателите ни?

Димитър: Бъдете здрави, имайте спокойствие в изобилие, бъдете успешни, мечтайте и никога не се отказвайте, тъй като най-доброто винаги предстои.
Аудиторията на вашия вестник е и моя аудитория. Това са хората, които помнят добре баща ми и харесват нашите песни. Аз продължавам делото му и заради всички тях.

Соня: Пожелавам на читателите на вестник "Пенсионери" най-вече здраве, спокойни дни и сърца, пълни с блян и оптимизъм.