Теди Кацарова е сред най-популярните и разпознаваеми лица на поп музиката в България. Израснала в семейството на музикалните легенди Милчо и Силвия Кацарови, тя започва да пее едва на 15 години, печелейки конкурса за млади таланти "Хит минус едно" на БНТ. От тогава до днес, вече 30 години, певицата не спира да създава музика и да е сред най-успешните ни изпълнители.
Има пет самостоятелни албума, като първият („Кадифе”) е платинен за територията на България.
Нейни сингли са издадени, освен у нас, в Швеция, Финландия, Румъния и Йордания. Отличавана и награждавана е многократно и в България, и в чужбина.
Участва в множество концерти, тв и радио предавания в редица страни. Помним я и от няколко предавания, включително кулинарното риалити "Черешката на тортата", където беше двукратен победител, и в "Маскираният певец".
Изявява се и като композитор, освен това е и лице на благотворителни кампании наред с личности като Майкъл Болтън и София Лорен. Много пъти е била член на конкурсно жури, освен това е била ментор и вокален педагог в тв предаването за млади таланти Music Idol - Виетнам.
Участва и във "Вечерното шоу на БНТ" с водещ Тончо Токмакчиев заедно със своя бенд.

– Госпожо Кацарова, най-новата Ви песен "Намирай ме" се радва на голям успех. Изхождайки от заглавието, да Ви попитам Вие намерихте ли себе си?

– Определено съм щастлива и доволна от крайния продукт. "Намирай ме" е песен, събрала в себе си емоции и текст с дълбок смисъл. Песента беше написана за мен от шведския композитор Дейвид Парк, а мелодията облече в думи Иван Бондоков.
Дълго време търсих кой да направи аранжимента на песента, за да стане въздействаща, и съм щастлива, че отново срещнах Борис Чакъров, талантлив музикант, който работи с едни от най-големите на нашата сцена – Георги Христов, дует "Шик", Йорданка Христова и други.
Дали намерих себе си?! Знаете ли, това е дълъг път, който ни е даден да извървим и да се учим. Но съм радостна, че постепенно се научавам да обичам себе си.

– Как подготвяте всяка своя нова песен? През какви етапи минавате, за да се получи един завършен продукт?

– Процесът за всяка песен е различен, понякога песента просто идва и с лекота я създаваме. Когато за първи път изпях думите „...имам ли теб, аз имам крила...”, знаех, че песента ще стане хит. Толкова влюбени двойки ожених и им я изпях като първи танц. Но има и моменти, в които е по-добре да оставиш някоя идея в чекмеджето, за да отлежи. Създаването на цялостно завършен проект, с реализация и на клип, е сложен и поетапен, скъп процес. Щастлива съм, че имам два екипа, с които работя вече повече от шестнадесет години. Разбираме се почти без думи и винаги съм доволна от крайния продукт.

– Държите ли текстът на всяка Ваша песен да е като Ваша лична изповед?

– Текстовете вече са основата за успешна песен. Вярвам в силата на словата и посланието за мен е изключително важно. Когато хората слушат едно музикално произведение, те трябва да се припознаят или в думите, или в звученето. А когато песента им носи и успокоение или подобрява настроението им, то тогава нашата задача, тази на музикалния артист, е изпълнена. И да, всеки текст, който избирам или пиша, е свързан и с душата, и със сърцето ми.

– Вие сте част от грандиозното турне "Обич и песен". Какво Ви дават и какво Ви отнемат концертите, допирът с публиката?

– Не мога да кажа, че има каквито и да било негативи. Всичко, свързано със сцената, музиката и публиката, за мен е хубава, позитивна енергия. Музиката е универсалното лекарство. Помним добре, че само и благодарение на изкуствата ние успяхме да се съхраним по време на пандемията.
Тази година имах отново удоволствието и привилегията да съм част от турнето "Обич и песен", организирано от Евгени Боянов. Концертите бяха емоционални, зареждащи, еуфорични. Хората се радваха на чистата и мелодична българска поп музика и летните театри бяха препълнени с аудитория от всички възрасти. Още веднъж се убеждавам, че за качествената музика няма лимит, тя обединява поколенията.
След пореден концерт обичам да общувам с хората, да се снимаме или да давам автографи. Толкова много усмивки, топлина и радост...
Обикновено имам режим, и в дните, когато имам концерти, почти не се храня. Често след концерт съм буквално свирепо гладна и обичам да си похапвам много салата и малко месо. Това са ми малките удоволствия след работа.
Музиката ме вдъхновява. Това е моята основна орбита. Според мен всеки, който се занимава с изкуство, е щастлив човек. Когато можеш да се изразяваш чрез музика, театър, опера, балет, фолклор, кино, поезия или изобразително изкуство, то това значи, че си жив и си докоснат от Бог.

– Сценичната треска е част от изявите на изпълнителите. Спомняте ли си как излизахте на сцената в началото? Има ли разлика сега, след години опит?

– Сценичната треска е почти задължителна. Казват, че когато спреш да я изпитваш, любовта към сцената е отлетяла и вече не си свързан с нея. В чисто физически аспект това е рязко покачване на адреналина и е свързано с доста неприятни изживявания зад кулисите, но когато стъпиш на сцената, всичко се превръща в еуфория и огромна любов. Вярвам в това, че чрез звуците ние стигаме до Всевишния. Получава се едно сливане на енергии и обмен между публика и изпълнител. Магическо е, наистина!

– Част сте и от проекта на Игор Марковски "Пеещи артисти". Трудно ли е да сте винаги на върха на вълната?

– Щастлива съм и от факта, че съм част от този интересен проект, наречен "Пеещи артисти – 3". Игор Марковски ме покани да си партнирам с Петя Дикова и Люба Пашова. Песента се нарича "Ези-Тура" и е забавна, мелодична и се запява от първо слушане. Музиката е дело на Светослав Лобошки, а текстът – на титана в поезията – човекът, написал "Една българска роза" Найден Вълчев, който наскоро празнува 91 години. Да е жив и здрав и все така да твори му пожелавам!
На 24 септември зала 1 на НДК приюти актьори и певци, като прозвучаха двадесет и четири песни, част от проекта на Марковски "Пеещи артисти – 3".

– Има ли приятелство във вашите среди, или всичко опира до колегиалност, лицемерие, завист?

– Аз водя доста по-затворен личен живот и имам тесен кръг от приятели, които са до мен вече много години. Обичам да се събираме, да приготвям храна, да се смеем. Това са моментите, в които забравяме за телефони и социални мрежи. Чрез смях се разтоварваме и се радваме на компанията си. Пътуваме до близки дестинации на кулинарен туризъм, нищо че после се налага да стоя във фитнеса доста по-дълго...

– Имате издадена кулинарна книга. Ако трябва да опишете ежедневието си с вкуса на сладкиш, кой ще бъде той?

– Всичко, свързано с храна, ме вълнува. Обожавах предаването "Мастър Шеф" и много се радвам, че и в България започна да се отделя сериозно внимание на качествената и добре приготвена храна. Покрай тези кулинарни тв формати се разшири и мирогледът ни. Хората са доста по-склонни да опитват различни вкусове и така да опознават различни култури. Заедно с моя приятел Ян обожаваме азиатската кухня и когато имам време, приготвям тайландско къри, което ни е любимо ястие. Но определено нищо не може да бие любимия ми шоколад. Обожавам го и това е моето вкусно "прегрешение".
Лична рецепта за щастие нямам. С Ян се опитваме чрез разговори и внимание да си изградим личната хармония. И двамата, след тежки разводи, сме доста по-разумни и хрисими.
Човек се учи, докато е жив, но за мен е важно на първо място да има уважение между партньорите и никога човек да не обижда другия. Думите остават винаги и боли. Но когато има спокоен диалог, нещата се подреждат.

– За какво ще сте признателна до сетния Ви час на именитите Ви родители?

– Винаги ще благодаря на родителите ми, че ме възпитаха на първо място да бъда човек. Да се отнасям с уважение към всички, да съм точна и дисциплинирана. Да работя упорито, за да мога да ходя с вдигната глава и да знам, че никога няма да ги посрамя. Да съм отговорна към всеки човек, с когото комуникирам. От майка ми съм научена винаги да помагам и заделям средства за благотворителност.

– Какво желаете да "изметете"?

– Ненавиждам грубостта между хората, лошия език, насилието, вербално и физическо, както и тази неприятна черта в обществото ни да се плюе, но когато дойде момент за работа и възможност да се подобрят живота и държавата ни, всички да се изпокриват. Искам да „измета” негативното от съзнанието ни. Това само ни тегли надолу.

– Читателите на "Пенсионери" ще са любопитни да узнаят коя истина запазвате само за себе си, госпожо Кацарова?

– Истината е Любов. От нея сме създадени и с нея се разделяме на смъртния си одър. Мили хора, живейте така, че хората да ви помнят само и единствено с добро и с любов!