Маргарита Петкова е обичана и магична поетеса, авторка на незабравими стихотворения, някои от които са превърнати в хитови естрадни песни, изпълнявани от имена като Богдана Карадочева, Васил Найденов, Тони Димитрова, а заглавия като "Иване, Иване", "Само за жени", "Нова година", "Бог се роди, Коледо", "Балкански синдром" са добре познати на всички ценители на любовната й лирика, която е издавана и преиздавана.
Родена е в София. Завършва българска филология във Велико Търново. Нашумява още преди да излезе първата й книга "Дива къпина" през 1983 г. Автор е на над петнадесет стихосбирки, на текстовете на над двеста песни и няколко мюзикъла. Носител е на национални награди – "Димчо Дебелянов", "Изворът на Белоногата", "Златна амфора", удостоена е и от Съвета на европейската научна и културна общност с отличието "Златна книга".
Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици.

– Госпожо Петкова, повод за това интервю е 1 ноември – Денят на народните будители. Честит празник! В този ден се сещаме за хората, които са ни показали светлината на учението. Кой е Вашият будител?

– Честит празник на Вас и на всички ваши читатели!
На мен ми се струва, че не само на 1 ноември трябва да споменаваме имената на народните будители, те трябва да са в съзнанието ни всеки Божи ден.
Защото, ако те са запалвали искрите, то тези искри са пренесени през вековете и сега огънят не трябва да затлее – нещо, което ми се чини, че застрашава от няколко десетилетия българското самосъзнание, езика ни, културата ни. Все някой трябва да подхване "Стани, стани, юнак балкански" или да промълви "Стресни се, племе закъсняло", нали?! Нас като народ сякаш все трябва да ни побутват, защото часовниците на всинца ни или закъсняват, или избързват, та току объркаме крачката. Но винаги влизаме в час. Моят личен будител винаги е бил вътрешният ми часовник. Никога не съм ползвала будилник.

– Наричат Ви "Богиня на любовната лирика". Днес неистово се нуждаем от личности като Вас. Будни ли сме, щом пишем и четем?

– Приличам ли Ви на богиня?! Нямам такова самосъзнание, аз съм си обикновено момиче, не мъжко, не обичам това окачествяване, жената е жена, мъжът – мъж и така трябва да е в живота. Дама с характера на джентълмен съм.
Не се лигавя и не се прехласвам, кокетнича умерено при определени обстоятелства и възпитанието ми в обществото е безупречно. Иначе съм и хулиганка. Такива са ми стиховете – пишем се с тях взаимно. А да пишем и четем само по себе си не е определящо. Зависи какво. Едни четат чиклитки (жанр на художествената литература и киното, който представя съвременния свят на жените, б. а.), други Джон Стайнбек и Фьодор Достоевски. Тъй че, ако спим пред телевизора или будуваме пред компютъра из таймлайна на фейсбук – заспала работа.

– Как да бъдем будители и кои в забързания ни свят са съвременните будители?

– Будители наричаме онези велики личности, които са дали тласък на народността ни да живей и да пребъдва, те сто на сто не са знаели, че будят народната свяст, но са се опитвали и са вършели това, което са смятали, че е на ползу роду. Няма рецепта, упътване, предписание. Или го чувстваш и правиш, или се кичиш със самооценка, дето е напомпана като детско балонче и се пука с трясък. Не чувате ли как всеки миг се чува този пукот – от всякакви графомани до никакви политици. Като пиратки са, като фойерверки, които задимяват пространството. Достатъчно е да не кудкудякаме в този хор. Тишината понякога буди по-силно.

– Какво е за Вас словото и каква е ключовата му роля днес?

– В началото според Евангелие от Йоана е словото. Аз евангелие не тълкувам, там всичко е казано. И Бог беше слово, и словото беше у Него. Просто и ясно. Блага дума железни врата отваря. Дума дупка не прави. Думам ти дъще, сещай се снахо. Да продължавам ли?! Ние сме небрежни към словото и затова не можем да се разбираме. Но това е още от Вавилонската кула, явно светът още не е узрял. Но това не значи, че не трябва да се стараем да разговаряме - на глас или чрез книгите. Друг добър начин няма. Знание и познание.

– Остана ли място за красива литература, при положение че мнозинството все е из интернет и социалните мрежи?

– Нормално е, когато ценностната система е размита, човекът да си потърси отдушник в най-лесното предлагано забавление – социалните мрежи. Там си анонимен, позволено ти е всичко, можеш да обиждаш, можеш да флиртуваш, можеш да се заяждаш, може да се представяш за каквото ти душа иска абсолютно ненаказуемо и незастрашаващо те. Господин Ангелов, аз съм чела прекалено много книги, голяма част научна фантастика, нищо не ме изненадва в съвременния свят и нищо неочаквано не може да ме стресне - прочела съм го. Зная какво да очаквам. Да, то не ми харесва, но тъй върви светът...

– Какво е според Вас да си българин в XXI век?

– Абсолютно същото, каквото е било в VII, IX, XIV, XIX и XX век. От себе си никой не може да избяга, защото, първо, не може, второ, не иска, трето – където и да отидеш, носиш себе си със себе си. И в Кения, и на Марс. Не трябва да бягаш от същността си, а да работиш върху нея. Ама кой да мисли върху това, по-лесно е да кълнем произхода и местоположението си, царе сме в това.

– Кое е най-българското четиво?

– Е, да бяха обозрим брой, да изброя стотина. Всяко четиво, написано от талантлив българин, е най-българското. От "История славянобългарска" до "Амазонката на Варое" (от Боян Биолчев, б.а.). И всичко помежду. Вазов четете, Вазов. Щото в него има всичко.
Но най-характеризиращо българите е "Под игото". Нали разбирате защо?!

– Какво е книгата в съдбата и бита на българина?

– За да опиша това, ще трябва да ми отделите място в подлистник с продължение за около три години напред...

– Започвате да пишете стихове още от ученическите си години. Къде намирахте и намирате Вашата муза?

– Първо, аз съм жена и имам музове. И не ги търся, те ме намират.

– Каква литература четете? Имате ли си любими писатели и поети и защо са Ви любими?

Чета всякаква литература. И художествена, и философска, и научна. Около три вагона. Отделно са ръкописите, които работя. Щото работа поет няма. Превеждам, добър публицист съм, коментатор на вестник "24 часа", вълнуват ме проблемите на обществото, живея тук и сега, а не в кула от слонова кост. Ако почна да изброявам любими автори и произведения, ще трябва да направите подлистник към подлистника...

– Бих казал, че думите на чилийската писателка, една от най-известните съвременни романистки Исабел Алиенде "само сърцето е това, което ни движи и определя ходовете на съдбата ни", чудесно Ви прилягат. Имам ли Вашето съгласие?

– Аз не харесвам Исабел Алиенде, но като се има предвид, че и Габриел Гарсия Маркес не ми е любим автор...
Относно сърцето, не зная кой и кога във вековете назад е измислил, дето сърцето, ах, сърцето е най-важното, ами да, доколкото то е помпа, която движи кръвта по вените. Но сърцето е мускул. Аз с мускули не чувствам, не обичам. Обичам с мозъка си, с ума си, със съзнанието си. Тъй че нека бие сърцето, защото то оросява органа, с чиято помощ направлявам съдбата си.

– Какво бихте искали да остане в сърцата и умовете на хората, госпожо Петкова, какво е Вашето послание, което искате да оставите към читателите?

– Това изречение принадлежи на Хораций: "Осмелете се да бъдете умни."

– Какво ще пожелаете за празника на читателите на "Пенсионери"?

– Сверявайте си часовниците, защото сте отговорни за времето на децата и внуците си.