ЖИВЕЯ В ДВА ПАРАЛЕЛНИ СВЯТА
   Проф. д-р Златимир Коларов

snimki/Z._Kolarov.png- Проф. Коларов, вие сте известен лекар ревматолог, както и утвърден писател белетрист и сценарист. В кой от двата паралелни свята живеете по-пълноценно?

- Чувствам се еднакво пълноценно и в двата мои свята – единен, цялостен. Роден съм под знака Близнаци и винаги търся баланса. Ако перифразирам Чехов, знаменития лекар писател, с усмивка бих казал: венчан съм за медицината и съм й верен, но литературата си остана моята любима. Свързани сме съдбовно.

- Имате 430 научни публикации, представени на различни форуми у нас и в чужбина; 23 книги художествена проза, посветени на ваши пациенти; сборници с разкази и новели; 2 романа; сценарии за 7 филма... Как съчетавате тази многолика творческа дейност в рамките на ограниченото човешко време?

- Стара истина е, че не е малко времето, което ни се полага. Много е времето, което напразно губим. Оползотворявам всяка минута от човешкото си време чрез строга подреденост на ангажиментите си така, че вместо предполагаемите две неща да постигна три и повече.

- Във фамилията ви има ли значими имена, които да са водещи в живота ви?

- Значимите имена в живота ми, които са ме поощрявали при всяко мое начинание, са майка ми и баща ми. Дошли в столицата от малко село, за да учат, те познаваха бедността, трудностите в живота и с упорит труд бяха успели да достигнат своите интелектуални върхове. И двамата бяха медици – баща ми доцент, лицево-челюстен хирург, майка ми педиатър. Без да губят представа за реалността, често доста сурова, те си останаха емоционални, с чувствителни сетива за изкуството, за ценностните неща в живота. Във фамилната ни памет се знае още, че по майчина линия се родеем с Иларион Макариополски, а оттам и със Стоян Михайловски, който е от този родов корен.

- Председател сте на Българското дружество по остеопороза и остеоартроза, член сте на Научното дружество по ревматология, както и на Съюза на учените. Като писател, получавал престижни национални и международни награди, членувате в Съюза на българските писатели и на филмовите дейци. Как приемате славата, признанието?

- Славата е излишно бреме. Но признанието приемам с удовлетворение. За да постигна нещо в живота си, бяха необходими години на неимоверни усилия. Всяка вярна диагноза е резултат на интелект, на много знания и опит. Но зад нея стои човешка съдба. Пред лекаря пациентът разкрива душата си, доверява му лични проблеми, често твърде тежки, особено когато това са възрастни хора, изоставени, безпомощни. И не бих могъл да понеса стреса от деня, ако не споделя преживяното с писане. Така се раждат моите разкази. Както бе казал Съмърсет Моам, също лекар писател: ”Няма друга професия, която да подготвя по-добре за писателство от лекарската.” Смятам, че моите прозрения в науката и литературата ще са полезни за хората, но това не гали самолюбието ми. Изпитвам дълбоко човешко удовлетворение, когато срещна щастливия поглед на излекувания пациент и на неговите близки. Какво по-голямо признание от това!

- Коя е темата, която ви вълнува?

- И в работата ми на лекар, и при писането продължава да ме вълнува отношението на държавата към хората в неравностойно положение. Четирите групи: пенсионери, инвалиди, социално слаби, сираци, трябва да бъдат задължително под нейно покровителство. Моралът на една държава се измерва от отношението й към тези четири групи. В противен случай имаме жалка демагогия, а това угнетява обществото ни. И още нещо. Ние, лекарите, се борим за всяка клетка живот, за всяка капка кръв, а там някъде избиват хиляди. Майки, повели децата си, търсят спасение по света. Защо? Кои? Къде? Докога? Но единственото, което мога да направя, е да питам, за да провокирам съвестта на някого, да се замисли и да намери отговорите. И най-важното – осъзнах, че заради тези въпроси, търсещи отговори, продължавам да лекувам, да пиша, да чета и да се вълнувам, т.е. да живея.

- Да поговорим за медицината. Кои са честите заболявания в областта на ревматологията?

- Кабинетът на профилирания ревматолог обикновено се посещава от пациенти с артрити, артрози, остеопорози... Смятам, че последното заболяване се преекспонира в обществото ни, щом при нас идват 20-годишни да си измерват костната плътност. Някогашните ни баби не бяха и чували за подобна болест, а живееха до сто години. Вярно е, че 53% от жените са с това заболяване, но да не забравяме, че тях природата ги пази, защото създават живота. Затова и тяхната житейска продължителност е по-дълга. Да бъдат оптимисти при лечението си.

- Възможна ли е превенция?

- Голяма част от ревматологичните болести, характерни за след 60-годишна възраст, са хронични и с неизяснена етиология, което затруднява предварителното им предотвратяване. И тук важат общите правила за тази възраст – природосъобразен живот, недопускане на излишно напълняване, по-малко натоварване на костите и ставите.

- Можем ли и ние да си помогнем, когато ни сполети изпитанието болест и ни обхванат панически страхове?

- Можете да помогнете и на лекаря. Доказано е, че при заболяване страховете са само 10 % реалност. Останалите 90% са болезнена фантазия, въображение, черногледство. В такова емоционално състояние човек не вижда реално нещата. Има проблем, но той не трябва трагично да се изживява, а да се решава. Енергията да се насочи към овладяване на тревогата, за да си помогнем при лечението. Съхраним ли психиката си, ще помогнем и на лекаря. Ще понесем по-леко изпитанието болест.

- Съвременните постижения на медицината достъпни ли са за българския пенсионер?

- Следим новите световни постижения в медицината, прилагаме ги и с основание мога да кажа, че са достъпни за всички пациенти, включително и за пенсионерите. Но здравеопазването ни страда от хронично заболяване. Многото тромави процедури правят труден пътя до здравната каса, до здравната пътека, т.е. до специалиста. Понякога това е непреодолимо препятствие за болния, особено за възрастните. Все още не можем да внедрим електрониката – здравен картон, здравна рецепта. В моята специалност се стараем да прилагаме персонална терапия, която при много случаи е наложителна. А здравната каса ни задължава да действаме само по  общ логаритъм. Да, здравната система е  недореформирана, недорегулирана, недофинансирана. Оттук и недооцененият висококвалифициран тежък труд на лекаря специалист, който напуска страната по икономическа принуда. Факт, достоен за съжаление.

- Мнението ви за народната медицина?

- Тя е майка на съвременната медицина, но е  опасно да я прилагат  самозвани лечители. Нека си остане в миналото. Модерните методи на лечение да са за предпочитане. При тях няма риск. Същото се отнася и  за билките. Дълбоко погрешно е, че са безвредни. Много е важно къде са брани, какъв извлек е получен при запарката. В  лекарската си практика аз съм имал случаи на натравяния от билки.

- Какви са плановете ви за бъдеще?

- Дълги години пишех, но много от ръкописите и досега отлежават по чекмеджетата. Около десетина книги са. Смятам да се заема с издаването им. Със съпругата ми Валентина Фиданова, която е режисьор, завършваме документалния филм „Почит за Иван Динков” - един интересен и дълбок поет. По отношение на медицината. В клиниката, където работя, даваме шанс за развитие на младите колеги – предоставяме им възможност за издаване на книги, на научни публикации, изпращаме ги на специализация в чужбина, посещават световни научни конгреси, но при категоричното условие да се завръщат, за да  са полезни тук. Аз като техен  ръководител мога да им дам ключа към познанието, мъдростта от някои изстрадани и с това проверени научни истини, да им посоча верния път към усъвършенстване в  професията.

- Какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Дълголетие с по-малко болка. Да четат редовно своя в. „Пенсионери”, който отделя специални страници за медицина, за здраве. Следователно това е техният предпочитан съветник и приятeл.


Интервюто взе Катя ЦОНКОВА


Created by Hologramme