|
 Навършиха се две десетилетия от смъртта на проф. Любомир Тенев, учен с феноменални заслуги за българския театър. Роден е в Хасково през 1915 г. в семейство на учители. Майка му завършва литература в Гренобъл, Франция, и работи като учителка по френски в хасковската гимназия. Баща му – учител по литература, директор на същата гимназия, председател на читалището в града, е също френски възпитаник. В такава интелигентска среда израства бъдещият професор. В спомените си за него дъщеря му Надежда Тенева споделя:
„Родителите му вдъхват любов към изкуството и особено към театъра. От малък го водят да гледа гостуващите в града трупи. Върху неговото оформяне като личност силно влияние оказва проф. Асен Златаров – първи братовчед на баба ми и неин близък приятел. След преместването на семейството в София литературата и театърът стават неговият живот. Още като ученик публикува рецензии за спектакли в ученическото списание „Звън”. Мечтае да следва литература и театър в Париж, но баща му умира рано. Неговият вуйчо Ася (Асен Златаров) му обещава да го издържа като студент във Франция, но също умира през 1936 г.
Тогава той записва и завършва право в Софийския университет. Интересът му към литературата и театъра остава. Продължава да пише рецензии и статии. Забелязват го две големи фигури в тогавашния литературен живот – главният редактор на списание „Изкуство и критика” Георги Цанев и главният редактор на списание „Златорог” Владимир Василев. С десни убеждения – Вл. Василев, с леви – баща ми и Цв. Иванов (социалдемократи), Ст. Сърчаджиев – комунист. Какво ги свързва – страстта им към изкуството. Но след Втората световна война идва „време разделно”. Цв. Иванов е убит като главен редактор на вестник „Свободен народ”, Вл. Василев живя невидим в бедност до края на дългия си живот. Баща ми благодарение на приятелството си с Христо Радевски след три месеца бива освободен от лагера в село Вардим и се включва в културния живот на страната. Създава се ВИТИЗ и той по покана на друг голям ерудит – проф. Д. Б. Митов, става преподавател по западноевропейски театър, а по-късно – ректор. Продължава с театралните критики, мнението му зачитат и приятели, и „врагове”. Той смята, че критикът не трябва да бъде регистратор на събитието и да хвали тоя или оня. „Този възглед може да се определи като профански или направо антиобществен!” – казва в едно интервю. За него истинският театър е „невидимият, този театър, който се „играе” в душата на зрителя”.
Голямата му страст е Шекспир. Изследването „Хамлет” излиза през 1964 г. Увалиев иска да го публикува в Англия. Партийните ръководители отказват да му дадат разрешение да изпрати ръкописа. Приятелите му в тогавашния СССР правят опит да го публикуват на руски. И в този случай уклончиво се отказва. Години по-късно Петър Увалиев сподели, че ако навремето книгата е публикувана на английски, Любомир Тенев би станал световноизвестно име, но след 1990 г., когато вече беше възможно – беше късно.
Казват, че хората живеят, докато споменът за тях съществува. Кой знае?
|
