|
|
"ДОЙДЕ ВРЕМЕ, СТАВАЙТЕ..."
|
Редовният кабинет на Росен Желязков неуморно се труди да натамани бюджета така, че дефицитът между приходите и разходите да е прословутите 3%. Такова е изискването за влизане във финансовия съюз и замяната на лева с еврото.
Приели сме този ангажимент още с договора за членство в Европейското сдружение.
В него има и други тайни ангажименти, заради които не биваше да се провеждат референдуми в доста направления.
Най-притеснителният е загубата на
СУВЕРЕНИТЕТ
и пълното подчинение на често непопулярни решения от Брюксел.
Подобна е ситуацията с ликвидацията на родната финансова система. Изследвания на общественото мнение показват, че 40 на сто от българите не желаят да се разделят с платежното средство, прието преди 144 години, на 4 юни 1880 г., със специален указ: "Закон за правото на рязане на монети в Княжество България".
Случва се две години след Освобождението от турско робство и е пряко доказателство срещу внушенията на разни псевдоисторици и пишман политици, че Руската империя е желаела да ни погълне като "Задунайска губерния". Ако беше така, нашият освободител Александър II щеше да наложи рублата, но да не се отклоняваме от темата.
А тя е защо ни се случват постоянно различни беди, заради които сме най-бедната държава на Стария континент, с най-висока смъртност, ниска раждаемост, топяща се с по 50 000 души годишно.
Основната причина е, че съществува огромна пропаст между онези, които правят всичко възможно, за да ни управляват, печелят избори с лъжи и измами и чуват не гласа на народа, а разпорежданията, идващи от прехваления Запад.
Освен 40-те процента, които са против въвеждането на еврото, други 32 на сто от анкетираните са сигурни, че сега не му е времето. Останалите, от които 7 на сто са без мнение, са вярващите на Борисов. Той не ръководи правителството де юре, но де факто премиерът едва ли взема самостоятелно важни решения. Господинът от Банкя заяви, че ако не влезем във финансовия съюз, няма какво да прави партията му в това правителство.
След скандала с обвинението на ПП-ДБ, че специално се блокира конвергентният доклад за готовността от 1 януари 2026 г. да влезем в еврозоната, бившият охранител каза, че "...въпросът е приоритетен, след приемането на бюджета документът за сходността с европейските финансови системи ще е готов и изпратен където трябва".
В случая какво е желанието на преобладаващата част от нацията, какви са резултатите от проведения преди година референдум от "Възраждане" и разните други подробности са без значение. Причината е, че на въпроса се гледа политически, прави се необходимото при други обстоятелства да не е възможна промяна на посоката на движение на страната от Запад към Изток. Подобно нещо се е случвало поне два пъти в най-близката ни история, и то винаги след страхотни катастрофи.
Депутатите в пленарната зала на бившия партиен дом се чувстват комфортно. Подобна сграда през всичките 35 капиталистически години като тази, от която с хеликоптер свалиха Рубинената петолъчка, както и другите две – на Министерския съвет и на Президентството, не бяха построени. Как така само за 10 години от 1944 до 1954 г. Народната власт в следвоенна България успя да преобрази центъра на столицата, а
"ДОМОРАСЛАТА НИ ДЕМОКРАЦИЯ"
една свястна обществена тоалетна не можа да съгради, без някой да прилапа тлъста комисиона, е предмет на дълбоки разсъждения.
Нека се задълбочим в народопсихологията, както казваше кръстникът на нашия любим вестник "Пенсионери", незабравимият професор Марко Семов, вечна му памет.
Причината за невероятната търпеливост към безобразията не е единствено в петвековното османско робство. Минаха доста години оттогава и ние сме постигали изключителни резултати в доста области на икономиката, медицината, образованието, енергетиката, социалната сфера и т. н., когато нацията е била единна. Но от началото на Прехода се ослушваме като зайци на кръстопът и чакаме някой да ни поведе в "правилната посока."
За да не загубим скромния си бит, сами не тръгваме срещу онова, което вгорчава дните ни. Не са ли срамни вицовете, дошли отвън за нас, като онзи на бившия соц-брат: "Когато се вдига цената на отоплението, ние, поляците, сваляме правителството, а българите махат радиаторите си."
Или на съседите гърци при техните масови протести срещу неоснователните претенции на македонците за името на републиката им, призивът на Солун беше: "По-тихо да не разбудим българите."
Всъщност, ако някой има право да е недоволен от поведението на бившата югославска република, това сме точно ние…
На водещо място за нашата пасивност е разделението. То е хранителна среда за провеждането на антинародна политика.
В първите дни на промените под диктовката на западни експерти, пристигнали да "помагат" в демократичния процес, бяхме "боядисани" главно в "синьо" и "червено"! Появи се и картата с черепите, на която бяха обозначени местата на "комунистически терор", въпреки че комунизъм у нас никога не е имало, а и толкова лагери не са съществували.
Изгодно беше за бъдещите ни съюзници да се мразим помежду си. Децата на внуците на антифашистите да не могат заедно да решават каквито и да е било проблеми с потомците на онези, които са получавали по 50 000 лева за партизанска глава.
"НАРОДНИЯТ СЪД"
разпореден от международната комисия на победилата коалиция, бе обруган и обявен за незаконен. Издигна се и паметник на жертвите му. Нито във Франция, нито в Италия или която и да е друга страна, освободена от "кафявата чума", няма подобно нещо. Онези, които са сключили съюз с Хитлер, с което са подпомогнали унищожението на 50 милиона човешки същества, получиха заслужено възмездие на Нюрнбергския процес и в националните съдилища. И темата бе закрита. Децата не носят отговорност за действията на своите родители. Но всъщност не е така.
Реституцията трябваше да обогати хора, чиито имоти са национализирани поради извършени престъпления срещу участници в антифашистката съпротива.
Понеже поколението на съвременниците на онези събития постепенно си отива в отвъдното – клевети, фалшификации, манипулации промиват мозъците на идващите след тях.
ДОКОГА
На 9 май в Москва на Червения площад тържествено ще се отбележи 80-годишнината от победата над фашизма. От европейските лидери на страните, освобождавани от съветската армия, единствено премиерът на Словакия Робърт Фицо обяви, че ще присъства. Затова след "лошия" Орбан, който пък е приятел на Тръмп, той стана персона нон грата в Брюксел.
Да поставим точка на историческия спор кой прав, кой крив можем само ако сме достатъчно мъдри, но ние не сме. За съжаление и европейският елит също е такъв. Причината е, че доста от наследниците на бивши есесовци са по върховете на Европейския съюз и са убедени, че 9 май 1945 г. не е най-светлата дата за човечеството през миналия век…
Когато народът е сплотен, управниците се съобразяват с интересите му. Съвсем актуален е примерът на хърватите, последван от повечето съседни нам нации. Цените на продуктите от първа необходимост полудяха, чуждестранните търговски вериги, които убиха дребния и семеен бизнес на махленските магазинчета, не се съобразяват с ниските доходи на клиентите си в стремежа за свръхпечалби, които изнасят зад граница. Бойкотът на покупателите е естествена реакция и даде резултати особено там, където правителствата поставиха таван на цените на определени жизненонеобходими стоки.
Наша гордост е, че вестник "Пенсионери" и съюзи на пенсионерите са инициатори на подобен протест на 13 февруари. Това е пореден опит да събудим позадрямалия "юнак балкански". Нека си припомним написаната през 1862 г. от сливенския даскал по музика Добри Чинтулов песен "Вятър ечи" и най-вече втория куплет, с който се призовава "раята" да се събуди от "сън дълбок". Тирани днес са всички, които превръщат дните ни в непосилно бреме. .
Призоваваме нашите читатели внимателно да се запознаят с ОБРЪЩЕНИЕТО.
Ако сами не си помогнем и не се погрижим за себе си, няма кой да го стори. Надяваме се коалиционният кабинет, в състава на който има и социалисти, да постъпи като хърватските си колеги.
|
Петьо ДАФИНКИЧЕВ
|
|
