|
|
ПРОВАЛ
|
Докато политическата класа, затаила дъх, следи какво се случва в Брюксел, Вашингтон, Лондон и Париж и гадае дали ще падне главата на Зеленски, в многострадалната родина чужди търговски вериги си разиграват коня, както се казва на село.
Те умело се възползват от пословичната бедност на населението на България и преодоляват всяка преграда, която гражданското общество се опитва да постави пред алчността им да печелят безмерно, с недопустими
НАДЦЕНКИ
които Германия и Австрия например никога не биха допуснали.
Горчива истина е, че нищетата се развихря в страната на Ботев и Левски, отдали живота си, за да сме "равни на другите европейски народи", с огромна сила.
Онези от нас, които все още не са забравили класиците на материализма и нещичко от Маркс, Енгелс и Ленин им е останало в главите, са наясно, че класовото общество е продукт на експлоатацията и разделянето на бедни, средни и богати слоеве на населението.
Онези, които успяха да се качат у нас по "стълбата на Смирненски" на горните стъпала, хич не им пука за съществуването на останалите в низините. Те ги лъжат и използват, като приемат това за нормално.
Онова, което се случи през 1989 година, бе преход от едно социално справедливо за преобладаващото мнозинство общество към мутренската форма на заграбване на общонародното имущество. Парламентите в голяма степен способстваха с лобистки закони да се извършват бандитско-ментарджийски приватизации, примамване на чужди "инвеститори", готови да плащат под масата тлъсти рушвети, и т. н.
Картината в момента е повече от
ПЕЧАЛНА
особено що се отнася до нас, пенсионерите. От над двата милиона възрастни хора 800 000 са под линията на бедността, която е 638 лева.
Статистически данни сочат, че над 423 000 души получават до 580 лева, а други 390 000 са с минимална пенсия – 580 лева. За тази категория с наш медиен натиск бе приета "малката потребителска кошница". За основа се избраха хранителни продукти и битови услуги, които ползват 20% от най-нискодоходните домакинства: ориз, хляб "Добружда", тестени произведения, мармалад, саламурено сирене, замразена риба, кайма, транспорт, закупуването на вестници, списания и т. н.
За последните 5 години тази "кошница" е поскъпнала със 120 на сто. А пенсиите нараснаха с 60%. Сега тя струва 113 лева.
Маса хора живеят с лишения, хранят се лошо, не купуват скъпи лекарства, не ходят на зъболекар, на почивка, изключват си отоплението и мрат преждевременно. България е сред страните с най-висока смъртност. Според данните на Националния статистически институт броят на починалите през 2022 г. (по-нови данни няма) е 118 841 души. Лошото е, че във всички страни–членки на ЕС, смъртността намалява, а у нас расте...
Тези проблеми не тревожат нашите депутати, които сме пратили да защитават интересите ни. Рейтингите на парламента са под санитарния минимум, както и на лидерите на партиите в него. Единственият политик у нас, за когото доверието (51%) е по-високо от недоверието (29%), е президентът Румен Радев. След него се нарежда Наталия Киселова – и двамата са определено с положително социално отношение към конституционните си задължения.
Най-срамното нещо е, че бедността у нас бе създадена
ЦЕЛЕНАСОЧЕНО
Тя е необходима, за да процъфтява грозното явление "купуване на гласове". Определени люде, в повечето случаи с незаконно придобити огромни финансови възможности, си купуват политическо бъдеще. Това не са празни приказки, а извод от извънредната проверка на резултатите от изборите за 51-вия парламент. Вещи лица провериха 2204 секции от общо 12 920 и уточниха, че в 46,75 на сто са налице нарушения.
Конституционният съд разпореди на ЦИК да установи как стоят нещата на национално ниво и да посочи с оглед на получените данни биха ли настъпили промени в персоналния състав на Народното събрание. ЦИК от своя страна обяви, че няма да брои бюлетини и прехвърли топката на изчислителите, приемали грешните протоколи. След това всичко трябва да се върне в Конституционния съд, за да вземе той окончателно решение...
Ето с такива неща се занимават управниците, а не с нашата бедност и с това, че живеем 7-8 години по-малко от връстниците си в Европейския съюз. Хитруват и шмекеруват, за да влязат в законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Но не за да се грижат за благополучието на народа, а за да трупат богатства.
Тези са причините да бъдем инициатори заедно с ръководствата на два от най-големите пенсионерски съюза – "СП - 2004" с председател Стефан Груев, и "Нов съюз на пенсионерите" с председател Петър Петров, за
БОЙКОТ
на големите търговски вериги, в които надценките са непосилно високи.
Проведохме съответните пресконференции и в известна степен изненадахме правителството и самите супермаркети. Докато се осъзнаят какво става, през първия ден на бойкота (13 февруари) загубиха близо 8 милиона от оборота и почти 30 на сто от посетителите си.
Признаваме, че примерът на хърватите бе стимулиращ. Балкански страни около нас постъпиха по същия начин.
Лошото е, че пословичната ни бедност ни изигра лоша шега.
Две от парламентарните партии – БСП и "ДПС – Ново начало", ни подкрепиха със законодателна инициатива. Правителството също реагира положително. Тръгнаха проверки за ценообразуването. Нещата ставаха все по-сериозни.
Тогава чуждестранните вериги отвърнаха на удара. Дали са се съвещавали управителите им, или са били наясно, че в страна, в която се "продава" демократично право да избираш своите представители във властта, хората лесно могат да бъдат подкупени. Как? С изпитаната залъгалка
ПРОМОЦИИТЕ
Обикновено те се ползват, когато стоките са в края на своя срок на годност. Но при нас послужиха за унижение и потвърждение, че държавата ни се грижи изключително зле за нацията.
Какво се случи през втория ден на бойкота – 1 милион и 100 хиляди лева загуба за магазините. Третият ден обаче бе уникален – продажбите нараснаха. В някои вериги банани се продаваха от 70 стотинки до лев и двадесет за килограм. Яйцата вървяха по 2 лева и 20 стотинки за 10 бройки. Месо свински бут – по 6 лева килото. Олио по 2 лева бутилката и т. н.
Организирани групи и цели пенсионерски клубове тръгнаха към големите вериги, за да напълнят торбите с "евтини" стоки.
От една страна, нашето "поражение" разкри мизерното състояние на голяма част от хората, готови в началото да се борят срещу високите надценки, а впоследствие решили да се възползват от промоциите. И още, веригите признаха, че могат да търгуват и на нормални цени за по-висок оборот. Това е правилото, наричано еврейско – добро качество, ниска цена, висок оборот, стабилна печалба.
Парадоксът е, че в редакцията на вестника звъняха, за да благодарят, че сме създали възможност да се запасят с продукти в два четвъртъка подред наши симпатизанти и да питат ще продължаваме ли бойкота. За тях обявяваме, че всеки четвъртък оттук нататък ще се смята за Ден на протеста и който може да си го позволи, нека не ходи в супермаркетите.
А онези, които са принудени да се възползват от промоциите, да го направят с чиста съвест. Може пък централите на тези вериги да проявят благородство и приемат решения в България като най-бедната страна от Европейския съюз четвъртъкът да е Ден на пенсионера. Срам не срам, бихме приветствали подобна "милост".
Що се отнася до присъединилите се към нашата инициатива граждански движения, организации и популярни личности, благодарни сме им, защото те привлякоха вниманието на медиите, които по принцип игнорират пенсионерските инициативи.
Първата пресконференция на двата обединени съюза протече при почти празна зала в пресклуба на БТА. А на последната, на 4 март, камерите на телевизиите бяха 5, а присъстващите колеги журналисти – повече от 20. Националното радио час след приключването на срещата излъчи новината и тя стигна до най-затънтените кътчета на родината.
Това даде повод да добавим към бойкота на търговските вериги и бойкот на банките, а в скоро време и на мобилните оператори, за което ще ви уведомим подробно в следващ брой.
Излиза, че нашият "провал" е под голям въпрос...
|
Петьо ДАФИНКИЧЕВ
|
|
