“НАВЕДЕНА ГЛАВА…”

Народната мъдрост, че рибата мирише от главата, се потвърждава с всеки изминат ден. Отрезвяването на безпричинно влюбените в управляващата партия и най-вече в нейния лидер набира скорост. Все повече гласували за ГЕРБ електорални единици се оглеждат в търсене на
НОВ МЕСИЯ
Отново се възражда познатият синдром – да накажем управляващите за скока на цените, провалените реформи, замразените доходи и т.н., като пуснем бюлетина срещу тях.
А не за някого, който ще ни реши проблемите.
“Какво толкова не му харесвате на премиера, та не пропускате случай да го критикувате?” – пита в писмото си Т. Г. от Бургас. Допускаме, че стандартът на живот на този наш читател е независещ от размера на пенсията и несъответствието между приходите и разходите на средностатистическия българин. Може да е бивш моряк, военен, миньор и да се разписва месечно срещу 740 лв. Халал да са му! Заслужил си ги е човекът. Като него са приблизително 5% от всичките 2 млн. и 300 хил. пенсионери. Останалите 95 на сто представители на социалната ни категория оценяват всяко управление с джобовете си. Когато портмонето въобще вече не е необходимо, защото парите, отделяни несправедливо от държавата за теб, тутакси ги даваш за ток, вода, вересиите в магазина или аптеката и т.н., няма как да ръкопляскаш нито на километрите магистрали, нито на столичното метро или на най-голямата спортна зала на Балканите, в която наскоро лейди Гага изнесе скандален концерт. Апропо диспропорцията в нашето общество между бедните и богатите главоломно расте и е като в мафиотска латиноамериканска страна. 598 нашенски милионери притежават около 8 млрд. налични лева – повече, отколкото са парите на останалите над 7 млн. българи.
Когато премиерът казва, че построеното – каквото и да е то, е с отпуснати милиони от Европейския съюз, малко послъгва. Механизмът е следният – гради се с наши средства, товари се бюджетът, режат се социални фондове, блокират се заплати и пенсии и чак когато всичко е напълно завършено, при това качествено, предвидените за нашето развитие евро пристигат на траншове. А когато те се бавят, това е заради калпаво изпълнение и тарикатлъци на фирмите, които по принцип са приближени до властта и печелят конкурсите за държавните поръчки. Ами тъй де, няма да се даде възможност на бизнесмен, симпатизиращ на друга политическа сила, да изкара някой и друг милион. Нали може така да помогне на своята партия. Дава се рамо на своите, а те знаят как да се отблагодарят. Лошото е, че
С ЧУЖДА ПИТА СЕ ПРАВИ ПОМЕН
Защото питата е наша, на всички. И когато Генерала гордо заявява, че е дал еди-колко си милиона за еди-какво си, е напълно неправ. Тези пари не са негови, нито на Цветанов, нито дори на бившата му интимна приятелка – една от най-богатите бизнес дами в родината – Цветелина Бориславова.
Не ни се ще да цитираме Стефан Софиянски по понятни причини. Но той като икономист многократно заявява, че е готов да дискутира с който и да е висш представител на властта, че членският внос в ЕС, който акуратно внасяме ежегодно - вече над 3,5 млрд. евро, е повече от това, което за всичките 5 години сме получили от Брюксел. Дано да не е така! Но взаимоотношенията с шефовете на Бойко Борисов от Европейската народна партия, ръководеща континенталния ни съюз, са покрити с тайнственост. Нещата се казват не такива, каквито са, а такива, каквито народът иска да чува…
Понеже споменахме в началото за “главата на рибата”, трябва да се мотивираме. Още щом разбрахме, че набързо произведеният от запасен майор в пожарната в генерал ще ни бъде премиер, поинтересувахме се какви са познанията му в юридическата, икономическата, финансовата, селскостопанската, езиковата и т.н. сфери. Открихме положителни резултати, постигнати от него в охранително-застрахователната дейност от началото на прехода. Както и в ръководството на националния ни отбор по карате – макар че последното се оспорва от бивш негов треньор с не особено високо мнение за спортните умения на възпитаника си отпреди три десетилетия.
Успокоихме се, че поне с пожарите няма да имаме проблем. Да, ама не! Разгоря се малък пламък в местност в непосредствена близост до столицата. Землището на Бистрица е, така да се каже, второ родно място на Генерала. Тук е футболният отбор, в който е център нападател. Тук е вилата на споменатата вече Цветелина. Тук са и домовете на бившия президент Петър Стоянов и на сегашния такъв Росен Плевнелиев. От всичко това направихме извода, че, дето се вика, за минути пожарът ще се потуши. А то, както казват местните хора, сякаш се е изчаквало да дойдат журналистите, телевизионните камери, да цъфнат премиерът, неговият вице, куп министри, че дори и родната ни еврокомисарка, за да се започне същинското гасене. Дори доброволците са били спирани да не се тикат където не им е работата. А самите огнеборци с яд ругаели, че им се пречи, че техниката им е скапана, а шефовете и онези там, горе, са
КУХИ ЛЕЙКИ
На техния професионален език това означава нещо изключително обидно. Развихрилите се впоследствие заради сушата стотици пожарища доказват, че за три години г-н Бойко Борисов, увлечен в строителството на магистрали, не е направил необходимото и за бившите си колеги. Понеже обущарят ходи със скъсани обувки, а бръснарят все е неподстриган, решихме, че силата на нашето ръководство е в спорта. Спортен човек е нашият Генерал. Номинираха го за най-добрия футболист на родината. Добре че прояви благоразумие, та спря устрема на подмазвачите. Няма как да отречем, че е добра ракета и миналата година би известен ресторантьор на тенис на корт и спечели незнайно колко хиляди кебапчета на бас. А уменията му в шахмата поставиха в неудобно положение гениална пловдивчанка, принудена да участва в рекламна кампания и да даде реми на премиера, за да не го изложи. Жалко за детето шампион! Но какво да се прави? Нали трябва да се гради
ИМИДЖ ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНОСТ
на вожда на гербаджиите – предстоят парламентарни избори…
Оценката за отношението на този кабинет към спорта поставиха олимпийските игри в Лондон. Не помогнаха нито визитата на президента и възторжената му надежда, че ще се превърне в талисман на нашите волейболисти, нито разговорът на “ти” на Генерала с премиера на Англия, сякаш за да се оправдаят разходите за пътуване. Отчайващо е състоянието на всички видове спортове. Ако това се бе случило, когато начело на държавата ни бяха хора, които заради възраст или различна целеустременост на съдбата не бяха пипвали спортен уред, разбираемо е. Но когато наш водач е “деветката” на отбора на “бистришките тигри”, които пак заради облог на карти летяха с правителствения самолет до Варна, за да се срещнат с “Чавдар – Етрополе” – отбор, наричан за яснота “тима на депутата милионер от ГЕРБ Емил Димитров – владетел на ловни стопанства”, нещата са непростими!
Какво очакваме да се случи в началото на поредната сесия на това най-непопулярно Народно събрание от началото на прехода? Ами нищо съществено и положително за народа. Ще се бърза да бъдат прокарани лобистки закони, та каквото още е останало непродадено и неопоскано, при загуба на властта да бъде прилапано. Разбира се, ще се положат усилия да се донатамани така изборният закон, че да се прекарат конкурентите. Генерала направо си каза: “Натрупал съм толкова силни врагове, че ако изпуснем властта, трябва да бягам надалеч…”
Очакваме още да продължи залъгването с увеличението на пенсиите. При поскъпване на живота с поне 30 на сто Дянков се заканва да ни “ощастливи” със 7,3%, които, между другото, не са предвидени в бюджета, и е неизвестно откъде ще бъдат взети. Баламосват ни, че натрупаната инфлация в периода на това управление е горе-долу толкова. Пълни глупости! Ние го усещаме по трудното оцеляване всеки божи ден. Бесепарите настояват за еднократна компенсация от 150 лв. на всички пенсионери заради поскъпването на тока. Понеже идеята е тяхна, малко вероятно е да се случи. Синдикатите вдигат пушилка, но резултатите от тяхното бърборене са никакви вече три години. Изглежда, има от какво да се притесняват с имотите, които дават под наем, и разни други полузаконни нещица. Защото, ако се заеме с тях Цветанов, жална им майка...
Ние няма какво да губим освен беднотията си. Затова откровено сме длъжни да заявим: не гласуваме за политическа партия, която след управлението си ни е направила по-мизеруващи, отколкото преди да грабне властта и да я употребява с единствено своя полза. Не да целуваме за безнадеждно закъснялото подаяние, което предизборно ще ни се даде, а да отстояваме правото си на достоен живот – нещо, което отдавна сме забравили. Оцеляването на принципа “наведена глава сабя не сече” е инстинкт за робска психика. А тя е несъвместима с демокрацията и европейските ценности, към които се стремим, тъпчейки на място заради калпаво управление.

Петьо Дафинкичев


Created by Hologramme