|
ВНУШЕНИЯ
|
Седмата надпревара за влизане в парламента за последните три години е в ход. Ситуацията е необичайна. Имаме две ДПС-та и Обединена левица. Поведението на медиите е, меко казано, притеснително. Десните партии имат безспорно влияние върху националния ефир. Тяхната необективност дразни. В момента се стигна до натрапчиво
ПРЕЕКСПОНИРАНЕ
на определена личност. Не минава ден, без да се оповестяват сутрин, обед и вечер негови писания до медиите, обикновено в две посоки – критика към президента и удари по доскорошния почетен председател, на когото въпросният господин дължи политическата си кариера.
И в двата случая, вместо да им извади очите, едрият бизнесмен, за когото се твърди, че е милиардер, им изписва вежди. Предполагаме, че се досещате за кого става дума…
Нямаме намерение задълбочено да анализираме поведението на Делян Пеевски. Само ще посочим, че определени телевизии му правят лоша услуга. Понеже, както е известно, прекаленият светец и Богу не е драг.
Румен Радев, видите ли, бил руски агент. Причината е, че евроатлантиците са за война до победен край за Украйна, а той последователно отстоява мирното разрешаване на конфликта. „Малката“ подробност в случая е, че като държавния глава мисли преобладаващата част от българския народ. Социолозите не правят съответното допитване по този въпрос, за да не дразнят задокеанските господари. Не е така обаче в много от страните, членуващи в ЕС. Още преди броени дни брюкселското издание ПОЛИТИКО посочи, че на 70 на сто от жителите на Стария континент определено им е „омръзнало“ да се отделят огромни средства в помощ на Киев при ширещата се инфлация и настъпващата рецесия. Преобладава мнението, че изходът е в мирните преговори. Олаф Шолц постави тази тема за обсъждане със съюзниците и се възпротиви на намерението на Зеленски да получи разрешение за нанасяне на ракетни удари в дълбочина на руска територия със западни оръжия. В последния брой на същото списание се твърди, че вероятният нов посредник в преговорите за мир между двата братски народа ще е индийският премиер Нарендра Моди. Той е поел ангажимент да подпомогне усилията за слагане край на войната. Като се има предвид, че Делхи е сред най-големите търговски партньори на Кремъл, може да очакваме, че онова, което Радев заяви преди 2 години, става все по-актуално днес.
Що се отнася до агентурното минало на Доган, този „грях“ на създателя на ДПС отдавна е простен от неговите симпатизанти. Каквото и да се случи, той ще остане в историята като човекът, допринесъл за
МИРНИЯ ПРЕХОД
ДПС попречи на част от озлобените след насилственото преименуване на турците и Възродителния процес да доведат нещата до косовската кървава трагедия. Ако обкръжението от ДС на Сокола е помогнало това да не се случи, всички ние трябва да сме им благодарни, а не да ги укоряваме. По въпроса за „деребеите“, там темата е доста по-дълбока и изисква много повече доказателства, към които вероятно рано или късно ще се върнем.
Колко ДПС-та ще влязат в новия парламент и в какво количество, изследователите на общественото мнение избягват да гадаят. Силата на Пеевски във всички посоки е безспорна, финансовите му възможности са неограничени и никой не желае да си навлича неприятности. Видя се как за броени часове Доган бе изселен от резиденцията в Росенец и Боянските сараи. Между другото, това се оказа плюс за него – човекът бил наемател, а не собственик на луксозните имоти, както често се твърдеше.
Едно от сега нататък е сигурно: ДПС няма да бъде онзи постоянен балансьор в парламента, който от началото на прехода, за добро или зло, съществуваше. При депутатство от 240 членове двете евентуални групи от по 20-тина души едва ли ще имат особено значение. Спорът за мястото до ГЕРБ е безпредметен. Делян има съответното предимство, тъй като без негова помощ „изпирането“ на Бойко и прекратяването на делата срещу него биха били невъзможни.
Докато медийното внимание към случващото се в ДПС е изострено, то не така стои въпросът с отношението към
ОБЕДИНЕНАТА ЛЕВИЦА
Особено в обществената телевизия това историческо събитие буквално се неглижира. Допускаме, че причината е в генералния й директор Емил Кошлуков, чийто мандат продължава до безкрайност. Неговата „любов“ към червените не подлежи на съмнение. Лежал е в затвора заради намерението да свали Тодор Живков от власт – твърде наивно за младежката му възраст. Беше основен организатор на студентските стачки и блокади. Доста активно участваше в превземането на Партийния дом и опожаряването на част от него. За този си „подвиг“ бе следствен, но успя със съдействието на президента Желю Желев в последния момент да се качи на самолета, пълен със седесари, определени за съответното обучение в САЩ. На България й трябваха бъдещи „демократични“ ръководители с прозападна нагласа и вездесъщото Посолство се грижеше не само за организирането на митинги по сценария, впоследствие наричан „цветни революции“, но и за предани кадри.
Истината е, че при разпределението на местата в листите за народни представители някои от партньорите в коалицията не останаха доволни. Такъв бе и председателят на партия МИР Симеон Славчев, на когото любезно бе предоставен ефир да обяснява надълго и нашироко причините, поради които напуска лявото обединение. Заглавията бяха сензационни: „Коалицията на БСП се разнищва заради „сянката“ на Пеевски в листите.“ Другарят Славчев, който, след като излезе от БСП, за кратко бе в „Движение 21“, заяви: „Пеевски е взел червените листи на концесия.“ Той посочи като пример поименно Кирил Добрев за човека, свързан с модела „Борисов – Пеевски“. Странното в случая е, че синът на Николай Добрев, четвърто поколение социалист, обилно оклеветяван от Корнелия Нинова, е противник на Делян Пеевски в Благоевград. Едва ли, ако си зависим от когото и да било, ще се изправиш в открит пред-изборен сблъсък с него, нали? Татяна Дончева, която твърде често е недоволна от какво ли не, също определи като неприемливо присъствието на Кирил Добрев и Драгомир Стойнев в листите. Тази
НОВИНА ОТ КУХНЯТА
веднага бе раздухана. Обичайно във всички партии при реденето на листите, особено когато става дума за коалиции, възникват спорове. Дочу се, че така се е случило и в ПП-ДБ, където „градската десница“ е била сериозно ощетена. Мълчи се, но всичко, което се случва в левицата, е широко огласявана пикантерия.
Със сигурност действащите кметове, които Борисов задължи да участват в предизборната надпревара, едва ли са били доволни. Зли езици твърдят, че купуващи гласове са под контрола на Пеевски, а Бойко се опитва по този начин, използвайки авторитета на успешни градоначалници, да компенсира загубата на ромски гласове. По закон няма нарушение. Но от морална гледна точка не е така. Най-малкото понеже политикът, спечелил доверието на населението, се кълне да бъде еднакво грижовен стопанин към всички, в т. ч. и към опонентите си, изведнъж се оказва, че ще дели хората на „наши“ и „ваши“. Димитър Николов, включвайки се в изпълнението на Борисовата заповед, е разочаровал половината бургазлии, отнасящи се със симпатии към него, стремящи се да забравят, че е член на ГЕРБ. Ами ако пожелае да си почине известно време в депутатско кресло, тогава отново ли ще се провеждат местни избори?
Същото важи и за кмета на Кърджали. Той ще се изправи срещу Ахмед Доган, когото със сигурност доскоро е боготворял…
В битката за кокала на властта са прекрачени всички граници. Интересно на какви ли не безобразия ще бъдем свидетели през останалите няколко седмици до деня на волеизявлението. Допускаме, че ще се прави възможното за окончателно отвращение на електората към най-демократичното му право да избира своите представители в законодателната институция. Колкото по-малко хора отидат до урните, толкова е по-голяма тежестта на купения вот, на далаверите в секционните комисии, на манипулацията с машините.
Не отделяме специално внимание на другите участници в политическия театър. Прави впечатление, че онези, които шумно се обявяваха за общ фронт срещу модела „Борисов – Пеевски“, вместо да си сътрудничат, злословят едни срещу други и се ритат по кокалчетата. А медиите учтиво им пригласят и активно участват във внушенията, че редовно правителство е задължително, за да не губим милиарди от Брюксел, да се отвори напълно Шенгенското пространство и че победителят отсега е ясен – ГЕРБ, където няма никакви скандали, нещата вървят мирно и тихо, а Борисов е осъзнал грешките си и като най-опитен държавник и политик би било най-добре той да се нагърби с тежката задача за изваждането на родината от кризата. Кой знае защо не се анализира от познатите ни до втръсване социолози и коментатори кой ни вкара в кризата. Дали не ги е страх от силните на деня, или просто устите им са запушени с дебели пачки банкноти, отговорете си сами…
|
Петьо ДАФИНКИЧЕВ
|
|