|
|
"ПЕНСИОНЕРИ" – ИЗДАНИЕ НА ИСТИНАТА И
СОЛИДАРНОСТТА
|
Съвпадането на нашата абонаментна кампания с предизборната надпревара на политици за влизане в парламента е добра база за сравнение.
Желаещи да управляват обикалят страната и обещават какви ли не благини, знаейки, че лъжат. Най-напористи са от ГЕРБ, което е обяснимо.
Те създадоха административен резерв, който заедно със семействата, близките и познатите, с бизнесмените, възползвали се с пълни шепи от тяхното почти 15-годишно властване, им дава прогнозируемите 25%. Очакването е от 6 млн., имащи право да отидат до урните нашенци, малко над 2 млн. да го сторят. От тях мижавият процент за "победителите" е срамен резултат. Борисов е убеден, че му се полага отново да яхне държавата. Читатели ни съветват да не сме толкова критични към бившия охранител и клиентелистката му партия. Признаваме, че след като през първите три години на Бойковото премиерство пенсиите бяха замразени (2010-2011-2012 г.) и бедността трайно се настани в домовете на възрастните хора, трудно е да не бъдем такива. Базата за преизчисление, осъвременяване и актуализация остана толкова ниска, че за ЕС сме лош пример за отношението на управници към една трета от населението на страната. ЕВРОСТАТ ежегодно констатира, че над 60 на сто от българските пенсионери са бедстващи. И нищо не се променя. Такава е
ГОРЧИВАТА ИСТИНА
и премълчаването й не прави чест на корумпирани коментатори, анализатори и медийни босове. Ние обосновано твърдим кой е прекият виновник за настоящата многопосочна криза. И си носим последствията. Правим го, защото имаме подкрепата на хиляди читатели и най-вече на онази част от тях, която редовно се абонира. Точно те са причината да не боледуваме от автоцензура, която е бич за журналистиката. С техните авансови вноски в Български пощи ни осигуряват свобода и независимост да сме такива, каквито ни задължава професията – порядъчни и честни, отговорни за всяка написана дума пред аудиторията.
В преамбюла на конституцията, където се определя характерът на държавата след прехода от социализъм към демокрация, е написано следното: Ние, народните представители от VII Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност, провъзгласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и соци-ална държава, за което приемаме тази конституция.
Звучи като клетва, нали? Основният закон на РБългария е подписан и приет на 12 юли 1991 г. От тогава до ден-днешен се погазва многократно. Няма как да се правим на слепи и глухи през всичкото време на затъване в капиталистическото блато и катастрофалното топене на нацията. Споделяме с болка политическите си размисли, които не ни дават сън и покой. Още повече, че нашето поколение не е лишено от памет. Оставихме родината в ръцете на алчни, прозападни антипатриоти, които я превърнаха в недобро място за съществуване, особено на възрастното население. Пенсионерството, с малки изключения, съществува около границата на бедност. Разбира се, има и такива, които са с по-висок заслужен доход. Но те са пренебрежимо малък процент. Някои получават рента от наследствена земя, дадена под аренда на добри кооперации. На други децата са устроени у нас или в чужбина и им помагат финансово. Болката ни е за онези, които едва свързват двата края. Не е възможно да си щастлив в държава с дефицит на справедливост и невероятно неравенство между елита и огромното мнозинство гладуващи и студуващи бивши достойни труженици, класирали България на водещи позиции сред световните икономически гиганти. Няма да се уморим да повтаряме, че социалистическото „тоталитарно“ общество бе на 26-о място по стандарт в света. След преминаване в заслужен отдих грижите на държавата гарантираха продължителност на живота със 7 г. средно повече, отколкото е днес. Трагедията е, че сме първенци по смъртност вследствие от лошо управление на родината.
Солидарността е второто направление, в което „Пенсионери“ води постоянно битки. Според нашия сътрудник Никола Ников от Русе, бивш морски офицер и настоящ активист от Граждански форум „Промяна“: В резултат на провежданата от всички държавни ръководства политика спрямо възрастните хора държавата дължи на своите пенсионери само за първите 20 г. от прехода към пазарна икономика персонални суми от 20 до 62 хил. лв. на човек. Твърденията му са подкрепени с изчисления и доказателства. За това престъпление срещу поколението ни той е сезирал всички възможни институции, в т.ч. и главния прокурор на републиката…
Ако не се отнасяме с внимание към страдащите сънародници, ако сме доволни, че можем да си позволим относително комфортно съществуване, ще престанем да бъдем носители на
МОРАЛА
на който сме възпитани в оклеветеното време на нашата всеотдайна младост.
Приятните и полезни неща, заради които купуващите доскоро вестника от сергиите вече са в армията на абонатите. За младите пенсионери, които сега се запознават с изданието, ще поясним, че основната тематика естествено е свързана с пенсионното осигуряване и социалните проблеми. Поместваме важни неща, идващи в редакцията от НОИ и Социалното министерство. Когато поради някаква причина се пропусне даден брой, молбата допълнително да разясним швейцарското правило или реда за получаване на помощи, евентуални добавки, регламенти, касаещи хората в неравностойно положение, меко казано, ни е обидно и оправданията: „Аз си го купувам редовно!“ не ни правят близки приятели. Странното е, че активисти от пенсионерските съюзи и движения звънят по телефона, за да се уведомят какво и кога сме публикували за дейността им. Отразяваме фестивали, юбилеи, обмяна на опит, екскурзии и т.н. А онези, заради които го правим, не ни подкрепят с абонамент…
Не можем да възприемем и факта, че не са малко пенсионерските клубове, в които не е осигурен поне един брой „Пенсионери“. Говорили сме с кметове, които са готови да заделят средства в тази посока, но никой не се е обърнал към тях с подобно искане…
Дотук с острия тон. Пак за новите читатели ще споменем развлекателните, занимателните, практико-приложните направления. Като се започне от кулинарната страница, премине се през „Женски свят“, „Любопитното у нас и по света“, „Загадки и технологии“, читателската страница, „Култура“, „Поезия и проза“ и се стигне до хумора, спорта, кръстословиците, отзивите за отличен подбор на материалите и висок професионализъм на екипа са, меко казано, положителни. Но да не прекаляваме с хвалбите. Това, че 34 години сме на
ПАЗАРА
че от нас доста колеги „заимстваха“ идеи, за да сътворят свои издания за възрастни хора, е доказателство кой от кого краде концепция и ноу-хау помодерному. Но нека! Радваме се, че има с кого да се съревноваваме и че аудиторията е с предоставена възможност на избор. Конкуренцията, когато е честна, без удари под кръста и предимства в разпространението, е в интерес на клиента.
Какво предвиждаме за нашите абонати: на водещо място е, макар и скромно, намаление в цената. Последният двоен коледно-новогодишен брой с православен календар е подарък за тях. Остават и двете обяви за радостни или тъжни събития. Абонатите няма да плащат за тях и възползвайки се от това си право, спестяват 20 лв. Томболата за традиционния стенен календар поражда въпроси. Питат ни как се класират печелившите. Поясняваме: онези, които изпратят разписките си за годишен абонамент в редакцията, се класират по правото на първите. Другите се състезават от компютърната справка на Български пощи. Там шансът им не е голям. Абонатите са хиляди, а календарите, които вече заедно с плика и разхода по изпращането са десет лева, са стотици.
Често ни канят да гостуваме в провинцията. Отзивчиви сме за читателски срещи, при положение че онези, с които ще общуваме, познават изданието. Ако клубът, в който се провежда срещата, не е абониран, няма как да обсъждаме плюсовете и минусите на журналистическия ни труд. Когато сме сред абонати, обстановката е приятна и дискусията е полезна и за двете страни.
Ще завършим с призива: гласувайте за "Пенсионери – За вашето здраве".
Каталожният номер в Български пощи е 552. За разлика от политиците ние няма да ви излъжем, понеже сме се врекли да служим на истината и солидарността.
|
Петьо ДАФИНКИЧЕВ
|
|
