|
|
СИГУРНОСТТА
|
На 27 ноември 1919 г. се подписва една от най-пагубните спогодби за цялата българска история – Ньойският договор.
Имаме нещастието да сме сред загубилите световния конфликт. Заедно с Германия и съюзниците от централните сили сме изправени на подсъдимата скамейка на победените на Парижката мирна конференция. Губим територии и трябва да плащаме почти 5 милиарда златни франка.
Сума, непосилна за правителството на Стамболийски. Военните клаузи на договора обричат родината на постоянна несигурност. Премахната е наборната армия и тя се формира единствено на
ДОБРОВОЛЕН ПРИНЦИП
В рамките на професионалната войска е забранено военнослужещите да надхвърлят 20 000 души, заедно с офицерите и чиновниците.
Парадът на Гергьовден със своите 700 участници, без бойна техника, с 3 вертолета във въздуха, сякаш ни връща към онези трагични години, когато е трябвало да разчитаме на волята на Антантата. И от най-могъщата армия в региона, с воини, наричани "прусаците на Балканите", заради устремните атаки, сме поставени в положение да заплащаме репарации на всичките си съседи и да приемаме потоци бежанци – тракийци, македонци, добруджанци, спасяващи се от репресии в отнетите ни територии.
Разрухата в нашата армия за годините на Прехода е невероятна. Нека си спомним какво имахме, какво получихме веднага след Втората световна война от новия ни съюзник СССР в отбранителната област. Цифрите са категорични, при това става дума за подарък.
За периoда от 1945 -1947 г. руснаците ни дават 375 самолета, 1661 оръдия, 463 танка, 1170 картечници, 12 торпедни катера, 1 ескадрен миноносец, 6 морски преследвача, 3 подводници, 1170 автомобила.
От влизането в НАТО не са ни дарили нито един патрон. Напротив! Преди 5 години предплатихме 8 самолета F-16 и преди месец получихме първия от тях, с някакъв "незначителен" дефект, който му пречи да лети. Проведоха се тържества, на които политици и висши сановници от разни ведомства като на поклонение се строяваха в хангара около "изключителната съвременна супермашина".
Като се разбра, че някаква платка е сдала багажа, се разрази скандал. Борисов обвини "приятеля на Радев, командващия авиацията" за виновен и предложи на военния министър Запрянов да го уволни. Измисленият генерал Атанас Атанасов заподозря "вредителство" и "саботаж" – и като председател на парламентарната комисия по сигурността настоя да бъдат привикани имащите отношение към случая.
Наложи се президентът Румен Радев в словото си на 6 май да защити честта на пагона и да призове политиците да не политиканстват.
Бойко Борисов тутакси му отговори. Според него всепризнатият ас на бойната авиация не разбира от F-16, но да не се отклоняваме. От посолството на САЩ са успокоили страстите с обещанието до седмица-две да пристигне съответната платка и всичко да тръгне по мед и масло.
Каква армия завари 10 ноември 1989 година?
Цифрите са потресаващи, най-вече заради въпроса къде изчезна всичкото специмущество, купувано от нашето обругавано поколение. Числеността на защитниците на родината е била 156 837 души. Танковете са 2269, бронетранспортьорите и бойните машини на пехотата 2232, оръдията 2154, минохвъргачките 2800, а 52 са ракетните пускови установки. Имали сме четири подводници, 3 фрегати, 24 тралчика, 6 кораба за борба с подводници, 22 десантни кораба, 7 ракетни катера, 4 торпедни катера, 11 вертолета за борба с подводници, 4 пускови установки "Редут", 4 пускови установки "Рубеж", 50 спомагателни кораба.
Ракетните войски са били снабдени с 8 комплекса СС-23, с обсег 480 км, и 24 допълнителни ракети с възможност да носят ядрени бойни глави. Комплексите Р-300 "Скъд" са 50, с обсег 300 км, 18 са зенитно-ракетните дивизиони, с най-модерните комплекси С-200, с обсег 240 км. Военновъздушните сили разполагат с 800 самолета. През 80-те години получаваме най-модерните МиГ-25, които реално нямат противник в небето над Балканите. Общо летателните ни апарати са 1500, в това число и с гражданско предназначение.
Днес възможностите на нашата армия ни поставят на 62-ро място в света. Съседката Турция влиза в десетката. Гърция и Румъния са значително пред нас. Единствено може да се сравняваме с Македония, на която подарихме 49 танка в зората на Демокрацията.
Това, с което разполагаме днес, е толкова незначително, че ни е срам да го споделим.
Официално личният състав е около 25 000 души. След увеличението на заплатите на професионалните войници, кандидатите според министър Запрянов за служба са се увеличили от 0,8 на 3 за едно място. Така че ще може да се прави качествен подбор.
Наша гордост са 44 руски танка - Т-72, които според американския военен анализатор Брендън Уайхърт са най-добрите в света. Какво е останало след началото на войната в Украйна, на която уж не сме помагали, е "военна тайна". Но Киев се хвали, че в бойните действия е разчитала изключително много на нас. Едно е сигурно, състоянието на въоръжените ни сили е такова, че те не могат надеждно да защитят родината при вероятна агресия, каквито и високопарни обещания да дават генерали и политици.
Най-ценното според тях са хората с пагон. Това би било вярно, ако мотивацията не е заплатата, а дългът към родината. Нашето поколение служеше безплатно и наистина бяхме респектираща, непреодолима сила в региона. Съобразяваха се с нас не само заради Варшавския договор, а понеже на всички учения – съвместни или не, показвахме отлични резултати.
Техниката бе добре поддържана и ако е послужила за кръвопролитието между двата братски славянски народа, позорът е за онези, които са изпълнявали чужди заповеди, в разрез с националните ни и духовни традиции.
Допускаме, че складовете на военните са изпразнени като на повечето западни страни, включили се да помагат на Зеленски. Ще се
ПРЕВЪОРЪЖАВАМЕ
Затягаме коланите, купувайки скъпи и прескъпи оръжия.
Допускаме, че това е една от целите за протакането на войната на Източния фронт на световни магнати в производството и търговията на смъртоносни атрибути. От Брюксел настояват за "мир чрез сила", от Вашингтон се канеха да спрат войната за 24 часа, после за 10 и 100 дни…
В крайна сметка нищо не зависи от никой друг освен от Кремъл, взел след референдуми и решения на парламента за включване в конституцията на териториите, населени с рускоезично население, подложени на постоянен тормоз от националистите в Киев свои кръвни братя.
Армията е зле, но тя е такава, каквото е всичко останало в капиталистическия устрем към обещаното преди 35 години благополучие. Няма как да постигнем просперитет без вяра в онези, избрани да коват законите и да ги претворяват в дела. Народното събрание е с доверие 11 на сто, правителството с 25%.
Единствено президентът е с положителен рейтинг. Премиерът Желязков и председателката на парламента са с 26 и 27% одобрение. Най-притеснително е изследването на "Маркетлинкс" за емоционалното състояние на нацията.
Преобладаващо е чувството на разочарование от случващото се в страната. То е обхванало 40 на сто от хората. 18% от анкетираните са изпълнени с гняв, 15 на сто с тревога, 7% са в постоянен стрес, 10 на сто нямат никаква надежда, 2 са нулевите показатели – щастието и сигурността!
Впечатляващо е, когато 700 униформени, макар и платени воини, пеят химна на централния столичен площад в Деня на храбростта, но още по-добре би било, ако по жълтите павета, поразместени след 6-кратното взривяване на мавзолея на Георги Димитров, бяха преминали мощни танкове, ракетни комплекси, самоходни артилерийски установки, произведени в нашите заводи. А в небето прелитаха ескадрили.
Така ние, които даваме над 2 милиарда лева годишно за своята военна сигурност, ще сме наясно къде отиват парите ни и за какво.
Убеждават ни, че в демократичния свят парадите не са на мода. Не е вярно. Французите ежегодно дефилират по Шан-з-Елизе на националния си празник, показвайки най-новата си бойна техника. На немците им е забранено след Втората световна война да дрънкат оръжия, макар че нямат нищо против да се намесват в конфликт там, откъдето през 1944-1945 г. са бягали през цяла Европа, та чак до Райхстага в Берлин.
Сигурността е функционално състояние на дадена система, гарантираща ефективно противодействие на външни и вътрешни сили, които могат да й въздействат деструктивно. Основният й елемент от векове е армията.
Безродниците, които съсипаха нашата обрана, както и всичко останало, рано или късно ще отговарят.
Странното е, че от корупционни амбиции те не проумяха коварния замисъл на новите съюзници.
Съветите им да нямаме армия са единствено за да бъдем послушни. Така мислим ние – представителите на поколението, изпълнявало своя дълг пред род и Родина не срещу пари, а по зова на сърцето.
|
Петьо ДАФИНКИЧЕВ
|
|
