Често получаваме в редакцията писма, в които наши читатели предлагат да излезем от Европейския съюз. Споделят и мотиви, от които основният е, че не сме заживели по-добре, както се обещаваше, за годините, през които сме на опашката в
КЛУБА НА БОГАТИТЕ
Припомнят, че в ЕС ни вкараха без референдум, че договорът бе тайна, не се обнародва, че много от приетите ангажименти не са съобразени нито с климатично-географската ни специфика, нито с пазарните традиции и енергийните зависимости. България е единствената държава сред членките, населена предимно с източноправославни християни, при това славяни, което дава отражение на духовното ни развитие. Напомняме, че се целеше политическо приемане в ЕС с допускане на компромиси и мониторинг, за да бъдат отрязани вековни здрави връзки преди всичко с Русия. Преследваше се ликвидиране на функционираща промишленост най-вече заради съветски технологии и суровини и превръщането на родината ни в привлекателно място за отдих и развлечения, а може би и заселване на западняци. Посегна се и на ядрената ни централа безпричинно, защото бе рожба на българо-съветската дружба. Можехме ли да запазим своята независимост и да станем Швейцария на Балканите? На този въпрос с днешна дата е невъзможно да се отговори. Защото за прехода толкова се върнахме назад по всички показатели, че дори оцеляването на Аспаруховите потомци поражда научни дискусии. Рисуват се апокалиптични картини. Проф. Петър Иванов например – зам.-председател на Центъра за демографска политика, постоянно напомня на обществото, че България е в реанимация и умира в буквалния смисъл. Според него причините са много. Но главната е, че след ред неуспешни експерименти сме изпаднали в апатия, загубили сме надежда за приличен живот като нация, не виждаме нормално бъдеще нито за себе си, нито за децата ни и затова не се размножаваме. Професорът е категоричен, че ако не се пристъпи незабавно към спешни мерки, през 2134 г. ще се роди последният българин… Според нас проблемът е, че преди 25 години водачите ни се предовериха на Запада. И десните, и левите избраха този път на развитие, подлъгани от лъскавите корекомски стоки, луксозните коли, пищните реклами. Някои от тях имаха възможност да пътуват зад желязната завеса, макар и номенклатурни кадри, и доста им хареса онази
“ДЕМОКРАЦИЯ”
в която може да имаш няколко апартамента, вили, пари, тлъсти банкови сметки и никой да не те попита откъде. Понрави им се отсъствието на комисии за партиен и държавен контрол, на строги ревизори, които за всеки лев питат направо от рушвет ли е или от злоупотреба. Те ни внушиха, че верният път за развитие е строеният 200 години неолиберализъм. Защото мислеха за себе си, а не за нас и за държавата. И станаха милионери – прикрити или явни. Днес са в София, утре – в Брюксел, вдругиден четат лекции в Харвард как се руши социалистическото общество. Уверени сме, че премълчават какво означава праг на бедност от 251 лв. и колко нашенци съществуват под него; каква е средната заплата и цената на отоплението, осветлението, хранителните стоки… Било евтино за англичанина, пристигнал у нас с пенсия от 3-4 хил. лв.! Той си купува къща в родопско селце или край морето, яде истинска кокошка, купена за 7 лв. от съседите, яйца за по 10-15 ст. и пие литър истинско мляко за 60 ст. Съседите туземци са готови да окосят двора и оплевят градината му за надница от 5 лв. За сравнение ще споменем, че във Франция заплащането на час труд е 24 евро (около 47 лв.)! В прехвалените САЩ нямат право да те наемат, ако не ти плащат 10 долара на час (около 15 лв.). Ами ето ти още една от целите на Запада – да сме затънали в мизерия, за да владеят и труда, и душите ни! Германецът имал четири пъти по-висока производителност. Да, но заплащането му не е четири пъти по-високо от това на неговия колега със същата специалност у нас, а над 10 пъти! Това съотношение нормално ли е, господа комисари от Брюксел?! Да се върнем към предложенията на евроскептиците за излизане от ЕС. Това според нас вече е невъзможно. Не само защото сме внесли доста пари в това обединение – кажи-речи над 8 млрд. евро за седем години, но и защото без финансовите траншове от там трудно ще излезем от пропастта, в която и с помощта на западни консултанти се набутахме. Планирани са до 14 млрд. евро за близките години и трябва да си ги вземем. Вярно е, че за целта са необходими перфектни програми, проекти, точно и честно отчитане на средствата, спазване на железни правила, изключващи чиновнически рекет, шуробаджанащина, отклоняване на средства по партиен принцип. Ето това сега ни е задачата – да внимаваме кого избираме да ни представлява в Брюксел. И да изпратим тези, които ще се борят не помежду си, няма да се клеветят, ще слугуват не на Европейската народна партия, на ПЕС, на либералите или на когото още е там, а ще служат
НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ
Ние не приемаме твърденията на проф. Петър Иванов. Нацията ни е корава, преминала е през какви ли не беди. И ще намери сили в себе си да обърне нещата. Подобри ли се материалното положение на хората, няма как да не се повиши и раждаемостта. Трябва само да се излекуваме от манталитета да се ослушваме какво се заповядва от Вашингтон или Брюксел. Имаме свои интереси, да ги отстояваме със зъби и нокти! Да вземем за пример “Южен поток”. Събитията в Украйна по категоричен начин доказват неговата целесъобразност за Европа. Не само Италия го чака с нетърпение. Цялата южна част на континента изпитва неотложна потребност от сибирското синьо гориво. Да, но на американците им се иска да наложат своята технология за добиване на шистов газ на цялата планета. И то не защото е по-евтино, а за да отпадне зависимостта от руските суровини. Това е един от начините да отслабне вечният им враг - Москва. Защото с приходите от природните си богатства могъщата славянска страна отново се изправи в цял ръст и е преграда пред амбициите на янките да размахват тоягата, да налагат правото на силата, а не силата на правото там, където пожелаят. Да наказват неугодните им лидери със смърт, да мачкат цели народи, да ги ограбват. “Южен поток” е трън в петата на обитателите на Белия дом. Затова подкокоросват своите хора в Европа всячески да му пречат. И те го правят. За нас обаче участието в изграждането и експлоатацията, таксите за пренос са шанс да получаваме немалък финансов доход почти наготово. Какви приятели са ни тези, които ни пречат?! Какви съюзници са ни депутатите от Европарламента, които не ни помагат?! Стоим с протегната ръка и треперим дали няма да ни резнат поредния транш заради клеветник или патологичен русофоб. А парите ни заобикалят, минават покрай нас и ние оставаме с пръст в устата.
Ние имаме бъдеще, то е в рамките на ЕС, но с променено отношение към шефовете “от горе”. Унгарците дадоха пример за самостоятелна политика и никой не им спря фондовете, дори напротив. Гърците загиваха икономически, дните им бяха преброени, но всички политически сили се обединиха, скочиха и получиха стотици милиарди евро помощи, кредити и какво ли не.
Ето за това ни е думата – да не се гризат помежду си социалисти, гербаджии, “реформатори”, депесари, националисти и тем подобни. Да се хванат ръка за ръка и в Европарламента да имаме последователна национална стратегия, поставяща интересите ни над всичко. Никакъв слугинаж! Ако сме твърди, ще ни уважават много повече, отколкото прегънати в раболепен поклон. Като се срещаме с кандидатите за гласовете ни в предстоящи избори, ето тези неща трябва да споделяме и да изискваме от тях. И да внимаваме какво и как ни обещават. Защото сред тях има властолюбци и изпечени тарикати…