|
|
ЗАБЛУДИ
|
Несигурността, в която живеем, е с начална дата 11 ноември 1989 г. Не сме и подозирали какъв поток от лъжи ще ни залива ежедневно и как евроатлантическият, или не съвсем, елит ще ни превърне в най-бедната страна на континента, с най-висока смъртност и куп негативни показатели.
Да вземем за пример влизането в НАТО. Човекът, който ни вкара де факто в този агресивен съюз, Симеон Сакскобургготски, през 1999 г. в първото си интервю в популярното тогава предаване "Всяка неделя" сподели, че влизането в НАТО е доста скъпо и поради тази причина е неизгодно за България и ненужно.
Постепенно обръчът около Русия започна да се затяга и през 2004 г. въодушевеният аристократичен потомък на фамилия, докарала куп злини на нашия народ, подписа съответния договор. Притисна и изпадналия в еуфория Мони Паси и дори не намекна, че ни предстои да купуваме оръжия за милиарди от САЩ, което си е на гол тумбак чифте пищови.
Апропо, партията на този брокер на недвижими имоти, придобил несметни богатства в наследство от абдикиралия с позор свой дядо и подписалия стотици смъртни присъди на антифашисти баща, на последните избори получи 0,27 гласа. Но даде шанс на дошлите от Лондон юпита да станат милионери и някои от тях до ден днешен да дават акъл как се управлява държава.
Влизането без
ДОПИТВАНЕ ДО НАРОДА
в Европейския съюз, в предверието му и т.н. също не отвори крановете на изобилието, както се внушаваше.
Напротив, ликвидира зараждащата се средна класа, затвори стотици изникнали като гъби частни фирми и магазинчета, закрепости ни към по-скъпите енергоносители, забрани ни да ползваме традиционния огромен пазар на Изток, където имахме изключително изгодни позиции.
Щяхме да пътуваме безпроблемно из цяла Европа, само че тя днес се огражда с вътрешни граници и вдига стени и бариери, възстановява контролно-пропускателни пунктове. На всичко отгоре примами почти милион нашенски младежи със свежа кръв за тяхната икономика и съсипа селското ни стопанство, за да купуваме полски ябълки, немски картофи, белгийско месо – хем скъпи, хем безвкусни.
Лъжата за миролюбивото НАТО се срути окончателно с бомбардировките над Югославия. Тогава за пръв път чухме за ракети и снаряди с обогатен уран, получили разрешение от нашите демократи да летят над главите ни.
Европа престана да изкупува нашите гъби и билки, зеленчуци и агнешко. Възникна и съмнението, че нарасналият брой на раковите заболявания по някакъв начин е свързан с въпросната "миролюбива операция".
И въпреки това ни вкараха в северноатлантически военен блок, за да бъдем съпричастни
ЛОГИСТИЧНО
към последвалите акции.
Нашият съюз снабдява Киев с оръжие за продължаване на кръвопролитието между двата братски славянски народа, което е причината самият Брюксел да се разклати здравата. Безумие е последното решение френски, немски и английски ракети с голяма далекобойност да бъдат използвани за нападение на градове дълбоко в руска територия.
Това е крачка, прекрачваща линията, спираща в избухването на Трета световна война.
Стигнахме до следващата голяма лъжа – влизане във финансовия съюз на богатите. Когато една институция е с дефицит, както се случва от три години на Европейската централна банка, а нашата БНБ е на печалба, трябва да си голям глупак, че да искаш да дадеш част от резерва си в чуждия трезор и да се лишиш от финансов суверенитет.
Наскоро Виктор Орбан, когото заплашват поради ветото му, заради несъгласието му Украйна да стане член на Европейския съюз, да бъде изключен от него, с облекчение сподели:"Слава богу, Унгария не се подлъга да приеме еврото. Това обвързване е фатално".
Фицо, другият непослушник на ЕС, който бе на Червения площад въпреки указанията на Урсула фон дер Лайен да се игнорира 80-ата годишнина от Победата на СССР над фашистка Германия, горчиво съжалява, че предшествениците му имаха неблагоразумието да се вържат към общата валута…
Какъв ще е
КОНВЕРГЕНТНИЯТ ДОКЛАД
няма да гадаем, макар че ни е до болка ясно – въпросът е решен! Това си личи от постоянно публикуваните неверни, меко казано, данни за нашата инфлация, за богатството ни, за заплатите.
Национални медии съобщиха, че българските домакинства притежават авоари, надхвърлящи 1 трилион лева. Глупости на търкалета – 70 на сто от тази баснословна сума е за сметка на личните ни жилища. Преобладаващата част от тях сме придобили или построили по времето на социализма. След промените онези апартаменти, които бяха на различни ведомства, ги приватизирахме за смешни от днешна гледна точка пари. С изчислено намаление за подобренията, за наемите, за годините на ползване. Така за тогавашни 5-10 хиляди лева, които повечето от нас все още имаха, станахме горди собственици на двустайни квартири в градовете. Те сега се изчисляват по 1500–2000 евро (между 3-4 хиляди лева) на квадрат. Ето как сме забогатели, особено ние, пенсионерите, оцеляващи с доходи под 1000 лв. месечно. Балонът е надут заради онези чиновници, които пишеха конвергентния доклад, за да се издокараме пред тях, че не сме най-бедната нация.
Шарлатанията със заплатите също е отвратителна. Направиха стачка столичните водачи на градския транспорт с искания към трите хиляди лева да бъдат добавени по още 400 сега, догодина по 500 и по-догодина по 600 лв. Гледат европейските чиновници, че цъкат с език: "От какво се оплакват българите, след като шофьорите им са с толкова добри заплати".
А истината е съвсем по-различна. Тя няма нищо общо с разиграния политически театър. Като се започне с твърдението, че през последната година средната заплата е нараснала с 11 на сто, и се стигне до споделеното от зам.-председателката на Стопанската камара Мария Минчева, че прехвалените заплати от 3 хилядарки са прах в очите на слепите.
От 2 милиона и 300 000 работещи българи, едва 300 000 са с подобни възнаграждения, като 130 000 от тях са в ИТ сектора и се трудят в смесени фирми с външно участие. Възнаграждението за около 800 000 души е под 2000 лв. чисти. Заетите в преработващата промишленост са 440 000 души с брутна работна заплата от 2100 лв.
Разломът между големите градове и провинцията е огромен. Затова опустяват цели региони. Излиза, че след като се махнат осигуровките, работещите българи са наистина най-бедните в Европейския съюз.
За оцеляващите възрастни хора на прага на бедност и под него просто не ни се говори. Какво евро, какви пет лева – бакалниците са пълни със списъци на вересии. Какво ще остане от евентуалните 300 евро пенсия след 1 януари 2026 г,. като се плати тока, данъците, лекарствата? Затова пък се ширим в къщи, изчислявани според фалшивите цени днес от 50 до 100 хиляди евро.
Какви още данни се премълчават пред партньорите, за да бъдем допуснати в техния финансов съюз, в който членуват 20 от всичките 27 членки на ЕС? Пенсионерите по стаж и възраст у нас (данните са за 2024 г.) са 1 216 000. Инвалидни пенсии получават 423 000 души. Разликата до 2 042 390 е за отпусканите социални пенсии за старост на хора без трудов стаж. От 1 юли тази година те ще се "радват" на 307 лв. месечно.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от средата на годината ще е 630,50 лева. Линията на бедността е 638 лв. А пенсия до 580,57 лв. получават в момента 423 000 души. Точно по 580,57 лв. вземат 390 000 души.
Може ли с такъв доход да се живее според европейските норми за здравословно хранене, например? Те определят, че годишно за всеки човек трябва да са осигурени по 380 литра мляко, 85 кг месо, 240 броя яйца, 22 кг риба и т.н. Средно цените на стоките от първа необходимост за Централна Европа са 40 на сто по-високи, отколкото у нас. Влизайки в европейския финансов съюз, ще ги догонваме.
С швейцарското правило пенсиите ни ще нараснат с 8,6 на сто. Вярват ли в Европа на приказките за благополучие в многострадалната ни родина? Едва ли, но така им е изгодно.
Брюксел планира 800 милиарда евро за оръжие в близките 5 години. Но не сме чули да са предвидени някакви средства за преборване на бедността у нас. Милиарди се дават за смърт, а не за живот. Нима това е справедливо…
|
Петьо ДАФИНКИЧЕВ
|
|
